Преминаването на Македонски през Дунава - ярък израз на мъжество,родолюбие и жертвоготовността на героя

(Съчинение разсъждение върху Десета глава на повестта "Немили - недраги"

Един от най - вълнуващите образи в повестта "Немили - недраги" от Иван Вазов е този Македонски.Преминавайки замръзналия Дунав с цел изпълняването на важна мисия,възложена му от Революционния комитет,той проявява изключителна смелост,силна воля,жертвоготовност.В оновата на тези качества е дълбокото,искрено родолюбие на героя.

През ледовiтата нощ на 20 февруари храбрият Македонски тръгва за Русчук.Авторът оприличава замръзналия Дунав "на бяла поляна",а под "медната броня" на леда бучат "черни,шумящи,сърдити талази".Вятърът,който духа,изпълва "нощната самотия е гробовен шум".Колибите в далечината приличат на "гробове сред пустите и голи пространства,покрити сега със снежна пелена".Чавките грачат силно Описанието на зимната картина създава у читателя тягостно,мрачно и потискащо настроение.По този начин авторът ни подготвя да възприемем по-непосредствено драматизма на събитията,които се случат в следващите епизоди.

Сред този мрак се откроява "фигури на Македонски ,който върви "бавно","решително и "бедро",готов на всяка цена да изпълни своята мисия.Не го разколебава нито заковаващият студ,нито пронизващия вятър.

Когато вижда една черна ивица незамръзнала вода,Македонски спира слисан пред това "недано препятствие".То няма да промени намерението да продължи своя път.Хъшът появява съобразителност,хладнокръвие и мъжество,веднага намира изход от създалата се ситуация.Връща се до една "пуста дсчена колиба".Взема от покрива и дъска,от която ще си направи импровизиран мост.Между събудилите се стопани и Македонски избухва борба.Разбирайки,че виковете на влаха ще бъдат чути от караула и мисията му ще бъде провалена,хъшът изтръгва дъската от ръцето на своя противник и с всички сили я стоварва върху него.Вазовият герой проявява не само твърдост и рещителност,но и готовност да постигне целта си.Македонски е готов,ако е нужно,дори да убие,стига това да му помогне за преминаването на другия бряг на водната бездна.За Вазовия герой е ясно,че тази дъска е единственият му път към България.

Преди да стъпи на тясната дъска,чиито краища едва се допират върху хлъзгавиялед,осъзнавайки на какъв риск се излага,хъшът се прекръства.В този драматичен момент той има нуйда от божията помощ,но всъщност и сега ще трябва да разчита единсвено на самия себе си.Македонски проявява изключителна жертвоготовност,излагайки за пореден оът на смъртен риск живота си в името на благородната си цел.

Хъшът преминава моста и стъпва на родна земя.Въпреки умората,студа и глада,той продължава пътя си,убеден,че сега опасността е най-голяма.Безстрашният българин още веднъж доказва своята съобразителност,твърд характер и хладнокръвие при избягването на