Стефан Стамболов

Премина младостта ми...

Премина младостта ми

без радост във сърцето

и черти скръбта проклета

бразди по лицето.

Сълзи лея аз за своето

щастие убито,

а то мене отговаря

тъжно, та сърдито:

Кой ти е крив? Кой те кара

ти да я напуснеш,

и със нея из сърце си

мене да не пуснеш?

Аз ти казвах: туй е твойта

другарка избрана,

със нея ти ще преминеш,

кат лале в градина...

Не послуша мойте думи

и сам й отказа,

но със това ти себе си

най-много наказа.

Плачи сега, лей ти сълзи,

честта се не връща,

твойто либе чернооко

другий го прегръща.