ПРЕКРАСНОТО У ЧОВЕКА В ТВОРЧЕСТВОТО НА

ЙОРДАН ЙОВКОВ

Появили се изпод перото на един от най - проникновените хуманисти и сърцеведи в българското словесно творчество, произведенията на Йордан Йовков, този " добруджански певец на човека ", са пропити с доброта и стремеж към прекрасното и възвишеното в света и у хората.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века. Защото по онова време " бясно препускат гороломовци, каменовци, байганьовци " ( Алеко Константинов из рецензията към сборника разкази на Христо Максимов " Тъмен свят " ); появяват се страдалците на селото в разказите на Елин Пелин и Илия Волен, чрез младите поети Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов мощно нахлува в българската литература символизмът. Сред бурният кипеж на низки страсти, в една " епоха на тесни чела и широки джобове " като внезапен, но дълго желан проблясък се явява страстният хуманистичен зов на Йовков за търсене на благородното и прекрасното у народа, у хората, у човека. Естетическото кредо на писателя е изцяло свързано с всичко красиво, възвишено и той поставя в центъра на своята творческа Вселена " Едничкий Бог на своя век - човека. "

Националният портрет на един народ се рисува от много писатели. Всеки прибавя към него свой специфичен щрих. Големите наши творци показват лицето на българина от различни аспекти: Ботев - с едно изумително сливане на живот и дело ни посочва неговата жертвоготовност; Вазов - святата обич към всичко българско; Дебелянов - дълбочината и ефирността на човешката душа; Елин Пелин по неповторим начин слива социалния усет с виталността; Смирненски - неудържимата мечта към бъдното, а