Забравена парола?
Начало на реферати

Преки и косвени данъци


Преки и косвени данъци

Деленето на данъците на преки и косвени е твърде популярно.Разграничаването им обаче в тези две групи не почива върху единни критерии. Така например, физиократите са смятали, че единствен източник на чистия доход е селското стопанство.

Те са считали останалите_доходи за производни от чистия доход, създаван в земеделието. От тези "позиции те са приемали за' преки само данъците, които непосредствено облагат дохода при неговия източник, т.е. данъците върху чистия доход, създаван в селското стопанство. Данъците върху т.н. производни доходи са" считали за косвени, доколкото те по косвен път са утежнявали и са се понасяли от първичния чист доход, създаван в земеделието.

Други автори (като например Дж. Ст. Мил и Ад. Вагнер) групират данъците на преки и косвени в зависимост от това дали " платец и носител на данъка се покриват или не. Ако те са идентични, данъкът се е считал за пряк, ако са различни - за косвен. Някои автори дори считат, че като белег за разграничаването на ' данъците на преки и косвени може да се приеме волята на зако-" подателя, в смисъл дали той желае и създава предпоставки' за прехвърляемостта на данъците или не. В първия случай данъци те се приемат за косвени, а във втория - за преки.

В литературата,се.обосновава и_друг белег за разграничаване на данъците на преки и косвени - дали засягат трайни обекти или случайни факти и събития. Данъците върху първите обекти се_приемат за преки, а върху вторите - за косвени.

Други автори свързват делението на данъците на преки и косвени с предмета на тяхното облагане. Когато данъците имат за^ обект на облагане имущества или богатства и доходи, те се считат за преки. Ако с тях се облага производството на стоки и оказване на услуги, респ. реализираните обороти от дадени стоки й указани услуги, и данъците се калкулират в цените им, те се считат за косвени.

С други думи_казано, преките данъци имат за обект на облагане реални имущества, богатства, фактори на производството, които са потенциален носител на доход или самият доход, но при неговото реализиране или получаване. Косвените", данъци обхващат и облагат дохода при неговото разходване за покупки на стоки и заплащане на услуги, в цените на~кои.то те предварително са "калкулирани". Ето защо може да се каже, че с косвени данъци се облага доходът при неговото разходване за покупка на стоки и заплащане на услуги, в цените на които те предварително са включени и по същество водят до тяхното увеличаване (на цените). Обектът на облагане и характерът на" косвените данъци дава основание и за други наименования на същите, като например данъци върху консумацията или потреблението, данъци върху разходите или оборотни данъци.

Същност и роля на косвените данъци Отношението към косвените данъци е не еднозначно Те имат както горещи привърженици, така и категорични противни-

ди. С.._други думи, дискусията преки или косвени данъци, "за" и "против" косвените данъците твърде стара, още от времето на Т. Хобс, У. Пети и Ш. Монтескьо, които са били едни от техните горещи привърженици и защитници. Т. Хобс още преди повече от '300 години е защитил тезата, че "индивидът трябва да заплати данък върху това, което е употребил, а не върху това, което е спестил и оставил за потребление на останалите." Едни икономисти и политици са против косвените данъци като регресивно действащи, антисоциални и несправедливи, докато други по принцип гй_ подкрепят като рационални и справедливи, защото чрез тях данъчната тежест се разпределя пропорционално на употребяваните количества блага и услуги; който повече консумира, повече данъци плаща и обратно.

Привържениците на косвените данъци смятат, че като се облагат с данъци не имущества и доходи, а консумацията, потреблението или разходите, това ще създаде силни стимули за нарастване на богатството (имуществото) и производството, а по такъв начин - и предпоставки за увеличаване на консумацията или потреблението на всички индивиди. Под предлог, че преките данъци са насочени срещу инициативата, трудолюбието, риска, спестовността и в крайна сметка срещу общото благополучие, продължава да се защитава старата идея за косвените данъци, респективно данъците върху разходите, като главни и дори като единствени данъци. Впрочем" темата косвени данъци е доминираща не само във финансовата литература, но тя често се третира и в художествената. Трябва да се каже, че в подобни разсъждения има логика,, но не бива да се забравя и ироничната мисъл на А. Смит по отношение'на косвените данъци, а именно, че един богаташ не може да изяде сто пъти повече сол от един бедняк. Солта се облагала^ косвен данък - акциз, който е включен в нейната цена. Купувачът-консуматор на солта заплаща акциза с покупката на солта Мисълта на А Смит е, че всички консумират приблизително еднакво, количество сол и плащат еднаква сума косвен данък - акциз, но разликата в доходите им е огромна. Именно от тук идва антисоциалният и несправедлив характер на косвените данъци.

Преки и косвени данъци facebook image
Публикувано от: Парашкева Петрова

Подобни материали



Преки и косвени данъци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.