Преживяванита на учителката в деня на годишиния изпит

Радини вълнения

/Иван Вазов/

Тия дни Рада е твърде улисана в училището, защото наближава годишния изпит. Денят му идва и още от сутринта девическото училище започва да се пълни с ученички.

След черквата хората влизат в училището. Скоро празните чинове се заемат от момичетата, а останалото място от публиката.

Рада нарежда ученичките по чиновете и им дава последни наставлениея. Лицето й е озарено от вълнения. Учителката чувства, че погледите са вперени в нея и губи самообладание. Щом главният учител започва речта си, на нея й става по-леко. Тя с радост забелязва отсъствието на Стефчов.

Речта свършва и изпитът започва от първи клас. Рада следи внимателно отговорите на ученичките. Случайните им запъвания се отразяват болезнено върху чертите на лицето й. От звънливите детски гласове зависи съдбата й. Тя ги ободрява с поглед и ги подкрепя с усмивка.

Ночаквано в залата влизат двама закъснели посетители. Учителката вижда, че единият е Стефчов, който я смущава и плаши.

Кириак приема предложението на учителя Климент да изпитва по българска история. Той задава неясни и объркани въпроси, на които нито едно от трите извикани момичета не може да отговори. Рада стои като тресната. По лицето й не е останала капка кръв, а по челото й избива пот. Струва й се, че потъва в земята от срам, идва й да заплаче с глас.

Тогава от публиката излиза Бойчо Огнянов. След като иска разрешение от учителката, моли да извикат едно по едно вече изпитаните момичета. Задава им ясно и разбрано въпросите на Стефчов и те отговарят. Публиката е доволна и шуми одобрително. Рада от едно вълнение преминава в друго. Тя е изненадана и трогната, гледа с благодарност Огнянов, който й помага в тази тежка минута. Прилича й на ангел хранител. Очите й са пълни с признателни сълзи.

По молба на чорбаджи Мичо, Огнянов изпитва и дъщеря му Събка. Момичето отговаря правилно на въпроса кой ни е освободил от гръцко робство, но добавя също, че от турско робство ще ни освободи цар Александър.

Цялата зала утихва след тези думи и погледите се насочват към Рада. Някои я гледат одобрително, други възмутително. Тя се изчервява и навежда смутено глава. Стефчов отново гледа победоносно. Той и още няколко души излизат от залата, възмутени от отговорите на Събка. Скоро изпитът продължава и завършва спокойно.

След като Огнянов се приближава до Рада на излизане, тя развълнувана му благодари сърдечно за оказаната й помощ. После не вижда никого от останалите, които се сбогуват с нея.