Преживяванията и оценките на Алеко, свързани с първите впечатления от новия свят

Пътеписът До Чикаго и назад е увлекателно четиво не само защото дава възможност на съвременния читателда направи своето пътешествие до Новия свят, какъвто е изглеждал преди повече от сто години, но и защото представя гледната точка на хуманиста демократ Алеко Константинов по редица актуални и днес въпроси. Пътеписецът открито споделя своите приживявания и оценки и така влиза в непосредствен диалог с читателя за онова, което прогресът дава и отнема на човечеството.

Разказвайки за своите първи впечатления от САЩ, Алеко приветства научно-техническия прогрес и постиженията на американците във всичко онова, което осигурява ред в тяхното общество. От друга страна обаче, писателят с тревога се вглежда в хората, станали жертва на студенината и отчуждението и не може да бъде удовлетворен от факта, че в Новия свят властват такива явления като корупцията и стремежът към забогатяване на всяка цена.Още в началото на пътеписа си Алеко поставя акцент върху радостното нетърпение, с което българските пътешественици очакват пред очите им да се открие пристанището на Ню Йорк. Тези приживявания са обясними като се има пред вид, че те са тръгнали за Америка с очакването да видят осъществен идеала си за демократично устроена напреднала страна. Тази представа са изградили от прочетените рекламни книги и брошури. Видяната реалност надминава и най-смелите им мечти. Пътшествениците са поразени от непознатите за Европа мащаби.

Крайбрежието на Ню Йорк е опасано с многобройни станции на параходи и влакове. Докъдето ти стига погледът се вижда едно трескаво бясно вавилонско движение. Мащабите на строителството са огромни, ръстът на промишлеността също. Стотици фабрични комини разстилат димни пластове над града. Този дим ръси сажди по стрехите, по улиците и по дихателните органи на жадните янки.

Цялото описание на Нюйоркското крайбрежие е осъществено чрез въздействаща образност и метафоричност. Всички детайли от този панорамен изглед на крайбрежието са доказателство за огромния напредък на американците в областта на науката, техниката и строителството. Особена роля играят преобладаващите глаголни форми във второ лице единствено число, чрез които читателят се усеща съпричастен към споделените впечтления. Жителите на Ню Йорк са забързани към своя успех, към своето съвършенство. Но и те , както жителите на древния Вавилон от библейската легенда, трябва да платят висока цена. Техническите постижения вредят на здравето им.

Сред всичко това колосалният Бруклински мост, като че дреме и не се стряска от оглушителните писъци на корабите. Алеко рисува внушителна картина на един от символите на американския град. Той е удивен до какви висоти е стигнало човешкото творчество и изобретателност.