Прехвърляне на вземания, (цесия)

правна уредба - чл.99-100 от ЗЗД.

Определение - цесията е съглашение, с което кредиторът се съгласява да прехвърли

възмездно или безвъзмездно своето задължение на едно трето лице. Страните по договора са кредитор на едно вземане -цедент и третото лице, което придобива

вземането, наречено цесионер. Предмет на договора за цесия са всички имуществени права, освен тези, които по своето

естество не могат да се прехвърлят - напр.- издръжка, пенсия. Личните неимуществени права

не могат да бъдат предмет на договор за цесия. Прехвърлянето става с волеизявление на цедента и цесионера.( двустранна сделка). Не е

необходимо съгласието на длъжника. Но последният трябва да е уведомен за извършената

цесия. Това се налага, защото ако длъжникът не знае, може да плати на стария си кредитор.

Така цесионерът няма какво да получи от длъжника. Кой ще извърши уведомяването? - по

чл.99/3/ - цедента, т.е. този който прехвърля вземането си. Но в литературата се приема, че и

цесионерът може да уведоми длъжника. Цесията е един неименован договор, защото може да се извърши чрез:

* Договор за продажба на вземането. Напр. Цедентът има да взема 1 000лв. Вземането може да е изискумо. Цедентът решава да продаде вземането. Продажбата може да стане и на по-ниска цена. Продажбата е възмездна сделка и цедентът отговаря за вземането пред цесионера само по време на прехвърлянето. Но цесионерът не отговаря за платежоспособността на длъжника. Когато цесията е извършена като договор за продажба няма проблем цедентът да се

задължи да отговаря със своя досегашен длъжник пред цесионера, но само до стойността на

това, което е получил срещу цесията.

* Цесията може да е и безвъзмезден договор. Напр. - дарение. Цедентът прехвърля

безвъзмездно вземането на цесионера. При безвъзмездната цесия кредиторът не отговаря за вземането на цесионера.

52