Христо Фотев

Предупреждение

За въздуха - небето и земята.

Тъй свикнали са нашите души,

че най-неразрушимото - водата -

не вярваме, когато се руши.

А тя се разрушава с бавна сила.

Самите ний участваме в това.

Убиваме безшумно хлорофила -

душата - на дървета и цветя.

На въздуха - частица по частица

кристала ний разбиваме... В нощта

агонията на печална птица

ще потресе открай докрай света.

И ще събуди нашите заспали

и смъртно окислени сетива -

най-страшното внезапно осезали

под бившите дървета... И трева.

Ще търсиме във себе си вината,

но късна може би ще бъде тя...

За въздуха - небето и земята.

Легендата за бившите цветя.