Представителство и упълномощаване

Представителство-

Представителството представлява извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. При представителството има представител и представляван Представителството извършва правни действия от чуждо име т.е. от името на представлявания, като правните действия се извършват за представителя и последиците възникват за представлявания. На практика при сключване на писмена сделка представителят слага пред подписа обозначени, че действа като представител (например като пълномощник или родител). Законът изисква представителя да действа в интерес на представлявания и в случаи когато между представителя и лицето с което се договаря се осъществи вреда срещу представлявания, договорът не поражда правно действие за представлявания.

Представителна власт-

Това е правна възможност благодарение на която едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да създава за него правните последици. При представителството последиците от правните действия възникват автоматично и само за представлявания, а за представителя не възникват никакви права и задължения от извършените от него действия.

Допустимост на представителството-

По начало то е допустимо при всички правни действия с някой изключения: не може да се сключи с представител брак, не може да се извърши припознаване на дете, не може да се състави завещание и др. Това са действия които имат строго личен характер. Представител и представляван може да бъде всеки субект- физическо или юридическо лице, но докато дееспособните Физически лица, могат да решат, дали или от кого да бъдат представлявани, не дееспособните не решават това сами. Малолетните има задължителен представител а непълнолетните могат да решат да имат представител и да го изберат само със съгласието на родителите си или попечителите си.

Представител-

Юридическо лице, по рядко срещано на практика (например синдикалните органи) могат да представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и работодатели по въпросите на труда и осигурителните отношения. Едно лице може да има няколко представители и обратното, едно лице да бъде представител на няколко души.

Видове представителство-

Доброволно и задължително (законово представителство).

Доброволно представителство- Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по воля на представлявания. Доброволното представителство възниква с волеизявления на представлявания. Представляваният сам избира представителя и определя обема на представителната му власт. Възниква чрез упълномощаване и се прекратява доброволно.

Задължително представителство- Възниква без волеизявления на представлявания, които е лишен от възможността както да определя представителя така и да установява неговата представителна власт или да му я отнеме. При назначаване или изборна длъжност, която включва представителни функции (например: ректор на университета, при назначаване лице за настойник или при раждане на едно лице, неговите родители стават задължителни представители).

Обем на представителната власт-

Той се определя според това което упълномощителят е изявил при доброволното представителство, а при задължителното нормативният акт определя обема на представителната власт. Ако едно лице действа без да има представителна власт, тогава извършените действия не могат да породят желаният ефект и казваме, че те са нищожни. Но ако действията се потвърдят от лицето от името на което са извършени, то те тогава ще породят действие.

Упълномощаване-

Упълномощаването е сделка която поражда представителна власт, въз основа на нея възниква доброволното представителство. Тя е едностранна сделка, защото е необходимо само волеизявление на упълномощителя. Упълномощител и пълномощник могат да бъдат ФЛ и ЮЛ. Важното, е че Упълномощителя запазва възможността сам да извършва правните действия за които е извършено упълномощаването. Упълномощаването за сключване на договори за които законът изисква особена форма трябва да бъде дадено в същата форма. Ако договорът трябва да се сключи в нотариална форма, упълномощаването може да бъде писмено с нотариално заверен подпис.