Представата за Неновица според първа и втора глава на повестта Маминото детенце от Л. Каравелов

Теза: В първа и втора глава на повестта Маминото детенце портретната характеристика на Неновица, съчетана с наблюдение над мислите и речта и, дава ясна представа за нейното бездейно съществуване извън света на възрожденска България, за бездуховната и същност и житейски принципи. За да покаже отдалечаването на героинята от човешкото, писателят си служи с иронията и гротеската и така успява да дистанцира читателя от уродливия, безперспективен модел на живота и. Каравелов внушава, че чорбаджийката е опасен за обществото паразит, неспособен да възпита единственото си дете.

Изложение: Господарката на Неновия дом е физически отблъскваща жена: Това нещо, което имало голямо сходство с ония двоеноги животни ..., които се отгояват за Коледа, е била чорбаджийката . Сравнението, взето от животинския свят, говори за дебелината и примитивността на Неновица, която е загубила човешкия си облик. В описанието има елементи на гротеска.

Действията на чорбаджийката са осмислени от собствената и философия, градяща се максимата: трябва да се внася, а не да се изнася. Тази максима, усвоена от нея в детството и, е единствената устойчива опора на нейния вътрешен живот, единствената ценност, възпитана у нея от страна на семейството и. Неновица непрестанно е заета с дребни, прагматични мисли: колко сол да тури на зелето, как трябва да се съхранят пресни яйцата, с какви способи де се изпроси още едно гърненце.... Житейските и принципи я представят, като изключително алчна, властна и повърхностна жена. С нескрита ирония Каравелов, характеризира героинята си. Пословичната спестовност на българите през възраждането е придобила карикатурен вид у чорбаджийката изродила се е в скъперничество: Добро би било да не плащаме на работниците. Всяка година би ни оставали по 10000 гроша...... А нам всеки трябва да плаща.... Бляновете на Неновица потвърждават нейната ограниченост и бездуховност. В мечтите и няма място за бъдещето на детето. Парите са най-скъпото за тази знаменита жена и макар да има голямо богатство, наследено от баща и, тя мечтае да намери пари или пръстен: Ако аз да би намерила на пътят сто хиляди гроша, то би ги скрила и никому не би ги показала. Нека си седят закопани в градината.... Намереното богатство Неновица би сложила не в гърне, което струва пари, а в дрипел. Този факт разкрива крайната степен на нравственото опустошаване на героинята. Сякаш може да се направи паралел между душата и образа на гърнето, пълно с пари. В нейната мечта има нещо специфично, което я превръща по скоро в мечта за натрупване. Богатството което Неновица притежава не се отразява чувствително на външния и вид - тя ходи