Представата за юнашката смърт в Ботевото стихотворение На прощаване

.Увод За Христо Ботев най-голямата ценност в света е свободата. Тя е свещено право както на всяка личност, така и на всеки народ. Човешкият живот е безценен дар. Но той може да бъде пожертван в борбата единственият път, по който се постига свободата. Загиналият в битката остава безсмъртен. Затова достойният човек избира не да живее в робство, а да се бори за освобождението на народа си.

.Теза В стихотворението На прощаване поетът революционер представя юнашката смърт в романтична светлина. Пространственият и цветовият контраст във въображаемата картина внушават драматизма на избора, направен от лирическия герой да пожертва живота си за свободата. В подтекста й е заложена идеята за безсмъртието. Юнакът е храбър и решителен, не се страхува от смъртта, но осъзнава какво причинява на майка си със своето жертвоготовно решение. Затова в съкровената си изповед синът моли за прошка жената, която му е дала живот. Той се стреми да я успокои и убеди в народната признателност; уверява я, че е направил избора на всеки достоен човек и родолюбив българин.

. Док. част 1.Бунтовникът е мъжествен и безстрашен, но притежава чувствителна душа .а/ Той разбира колко трудно би било за майка му да приеме мисълта, че първото й чедо може да загине. Затова се стреми убедително да й обясни мотивите за своя избор да тръгне по пътя страшен, но славен. Юнакът не се колебае, вече е взел решението си. Но жената, която го е родила, трябва да го разбере , защото само майчината благословия придава святост на направения избор. В Ботевата поезия майчиният образ обединява всичко мило, родно, свещено. Майката символизира дома, от който тръгва всеки човек. Затова именно българката тя трябва да благослови избрания от него път.

б/ Формата на изказ е монологична, но напомня диалог / подобно на повечето Ботеви стихотворения /, защото синът като че ли предвижда реакциите на майка си. Това намира израз в изпълнените му със съчувствие думи, в стремежа да утеши скръбното й сърце.

Плеонастичните глаголни форми в повелително наклонение не плачи, не тъжи, в началото на творбата и многократно повтореното обръщение майко са изпълнени с грижа и топлота. Те характеризират лирическия герой като любящ син. Той желае не само да се сбогува, а и да получи прошка от жената, която му е дала живот. Двузначността в заглавието На прощаване се уплътнява в стиха прости ме и веч прощавай. В съдбовния момент на вече направения избор юнакът се доверява на силната българка, която го е родила със сърце мъжко, юнашко, убеден, че тя най-добре може да го разбере, да му прости и да го благослови.

2. Завръщайки се към спомена за оскверненото родно пространство / представено чрез синекдохата бащино ми огнище/, бунтовникът е категоричен в своя избор да последва народния глас на глас тичам народен ; да се завърне в поробената земя, за да победи или да загине:

пък...каквото сабя покаже,

и честта, майко, юнашка.

Юнакът е нетърпелив да премине Дунава - граничното пространство между реалността и мечтата, чужбина и родния дом . Това нетърпение намира израз в апосиопезата, в