Представата за ценностите в Йовковото

творчество

Българската критика е откроила няколко основни ценностни акцента в Йовковия свят. Трудът, любовта, хармонията, алтруизмът- всички тези неща съставят ядрото на хуманистичния светоглед.

За Йовков трудът не е просто дълг и принуда за човека, той е поле за изява, където всеки получава шанса да докаже нравствения си потенциал. Трудът не е някаква абстрактна ценност, която е свързана само със съхраняването на живота- той е "отпечатък" на душевните способности. В него могат да се откроят различни аспекти на човешкото- силата и слабостт, алчността и щедростта. Нека илюстрираме тази теза чрез разказите "Песента на колелетата" и "Сенебирските братя".

В "Песента на колелетата" трудът на Сали Яшар е мотивиран от радостта и от призванието. Човекът е призван да бъде творец, да дава израз на духовната си щедрост. Селото е представено като съкровено, споделимо пространство, където всяка дейност е влог в качествените човешки отношения. За това трудът е осмислен като поезия, сила, която свързва, приобщава. В разказа "Сенебирските братя" обаче трудът е мотивиран от желанието за богатство от алчност. Тук той не свързва, а противопоставя, разделя хората. За обзетите от собственически страсти братя трудът е равнозначен на завладяване и агресия, той е негативна проекция на егоизма и унищожението.

Ако в едната творба става дума за богатството на емоционалните преживявания чрез труда, то в другата доминира еднозначната, помитаща всичко пред себе си, егоистична страст. В "Песента на колелетата" социалната функция далеч не изчерпва характеристиките на героя- той изкусно изковава не само каруците, но и човешката чувствителност- "вътре в душата на Сали Яшар имаше друг ковач, който също работеше..." . Вътрешният ковач е всъщност самата способност да се твори красота и да се отстоява доброто. Пеещите каруци се превръщат в символи на надеждата в един широк антропологичен план- те свързват самотниците и утешават изоставените, изпяват най-дълбоката същност на човека като същество, което винаги живее с надеждата. В "Сенебирските братя" е тъкмо обратното- братята са само чифликчии и нищо повече. Техните души немогат нищо да "изковат", те са загубили способността да откликват, закрити са за красотата и доброто.

При Йовков нравствените аспекти на труда са пряко свързани с неговата естетизация. За писателя красотата е израз тъкмо на мярата, нахармоничните отношения на човека със заобикалящия го свят. Да живееш отвъд повелите на егоизма и притежанието, означава да укрепваш основите на битието, да се грижиш за смислеността на съществуването. Сали Яшар е спасен от самотата и смъртта благодарение на собствените си способности- пеещите звуци от каруцата на Шакире носят оздравяването на боледуващата от мъка душа. Творбата не случайно завършва със сватба- с вечния ритуал на плодородието и обновяващия се живот.

Но човекът може и да разрушава равновесието, да се разкъсва от негативни сили и инстинкти. Той иска да владее, вместо да се учи да разбира, да разчита