ПРЕДСТАВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ХЪШ 1И2 ГЛАВА

Повестта немили недраги изобразява съдбата на българските хъшове тяхното мъченичество и страдание, техния героизъм.

Българския хъш е главният герой във Вазовата творба. Той обобщава образите на бълг. Мъченици, смели борци и патриоти. Вазовият хъш е мъченик, защото всички герои в повестта са прокудени от милото си отечество. Скитат се немили недраги из негостоприемната чужбина. Но бълг. Хъш е герой, защото понася всичко това в името на една велика цел, за която е готов да се саможертва.

Притежаващи силен дух, смелост и воля да отстояват идеалите си, животът на хъшовете е в миналото- когато са се борили за свободата и в бъдещето, където са мечтите им да осъществят своя идеал- борба в името на свободното отечество. Хъшовете са носители на възрожденския идеал премахване на националното потисничество и постигане на свободата.

Първа и втора глава на повестта разказват за тежката участ на поборниците за свободата. Те живеят в мизерия и в нищета. Болката от раздялата с родното измъчва душите им. Непокорният им дух се терзае от незавидната участ да мизерстват, в место да участват в борбата за свобода.

С първите подробности от описанието в глава се открива печалното и великото в живота на хъшовете. Мрачната природна картина пронизва със своя студ минувачите. Образът на студената декемврийска нощ създава впечатление за враждебността на града, в който са се установили окаяните пришълци. Румъния им даваше гостоприемство, което дава пустинният морски бряг на изхвърлените от бурята мореходци, разложени и съсипани.

Балканските орли създават около себе си патриотична атмосфера. Тя се чувства в наименованията на кръчмите и кафенетата, чиито съдържатели са българи: Български лев, Филип Тотю, храбрий Български войвода, Свободна България. Чрез тези наивни и високопарни надписи тези българи изразяват своята беззаветна обич и преданост към родината.Вазов обяснява: Народен се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, от тъмницата или от насилието на турците. Всеки народен се грижи за изпадналите в беда сънародници. Народен човек е и Странджата, въплатил представата за истинския хъш. Обстановката в кръчата му говори за патриотизма и високите идеали на емигрантите. Литографическите картини изобразяват моменти от славното минало битки на воеводи, въоръжени четници, байрак със словата: свобода или смърт. Те повдигат борчесия дух на хъшовете и така понасят по- леко мизерията . А тя ярко се откроява в тяхната кръчма- дълбока изба, с топъл и задушлив въздух сгъстен от къдежа на лампите и цигарите..

В тая обстановка те изграждат своя свят, в който значение имат миналото и настоящето, свързани с борбата за свободата на родината.

Бедността и нещастията са белязали външния вид на страдалците. Те са окъсани, преждевременно остарели, отслабнали и уморени. Македонски носи огромно извехтяло и без копчета палто, Хаджиятa има , лице сухо, длъгнесто, жълтеникаво, Странджата е бледолик,болнав, сух като скелет. Тези хора обаче притежават силни чувства, стоицизъм и велики идеали. По челото на станджата личат зарасли рани белег за героично минало, очите на Македонски, лукави и дръзки, излъчват силен дух и смелост, а името си е получил като войвода на хайдушка чета, Попчето е участвал в четата на Филип Тотю и е захвърлил расото.

Всички са готови да понасят лишенията и несгодите заради любовта си към отечеството и желанието им да се борят за неговото освобождение.

Живял сред емигрантите в Румъния, Вазов се е докоснал до болките и копнежите в душите на хъшовете и ги е пресъздал емоционално и вълнуващо в лирическото отклонение.Прокудени от поробителите, те са немили- недраги в чуждата страна. Отхвърлени и самотни, живеят в несигурност за утрешния ден, като понасят обидите и униженията на околните. Чрез риторичните въпроси е разкрита болката от раздялата с близките и роден дом. Румъния е