ПРЕДМЕТИ И ИЗТОЧНИЦИ НА МОРСКОТО ПРАВО

Предмета на морското право е морето и дейностите , които то поражда.Морското право определя:

• статута на морето

• статута на кораба

• статута на морските лица и оборудване

Международното морско право е система от принципи и норми , които определят правното положение на морските пространства и регламентират отношенията между държавите при използване на моретата и океаните в мирно и военно време за различни цели - проучване , освояване , експлоатация и други дейности.

Международното морско право може да се раздели на:

1. вътрешно-държавно с международен елемент - това са националните закони и разпоредби на дадена държава.Те имат отношение към международното морско право при посещение на чужд кораб в териториалното море и вътрешните води на държавата.

2. международно морско публично право - то регламентира взаимоотношенията между суверенните държави.Източници на международното морско публично право са международните конвенции , международните договори , международните обичаи , прецедента , Устава на ООН.

3. международно-морско частно право - то урежда взаимоотношенията между юридически и физически лица

В Устава на ООН са заложени основните принципи на международното право , които в пълна сила се прилагат и към международното морско право.Основните принципи се делят на 3 групи:

1. принципи за мирно съвместно съществуване - тук се включват отказ от войната като оръдие на националната политика , принцип на ненападение , забрана на агресията

2. принципи непосредствено отнасящи се към поддържане на общия мир и сигурност - забрана приложението на сила и заплаха със сила , мирно разрешаване на международните спорове , разоръжаване.

3. общи принципи на международното сътрудничество - уважение на държавния суверинитет и териториалната неприкосновеност , равноправие на държавите , ненамеса във вътрешните работи на държавите , за добросъвестно изпълнение на международните задължения , за уважение на правата на човека.

Субект на международното морско публично право са носителите на суверенни права и задължения възникнали от международните договори и обичаи , в които той участвува и ги е признал за задължителни.Основни субекти са държавите.Определена правна субективност имат и някои международни и междудържавни организации , които в своята дейност участвуват в разработването на норми свързани с международното морско публично право.Такива са :IMO , UN , ILO , WHO , INMARSAT.

Обекти на международното морско публично право е всичко онова по повод на което субектите влизат в дадени взаимоотношения по между си.Обекти могат да бъдат:

• територия

• действие

• въздържане от действие

Източници на българското морско право:

1. Конституция на Република България

2. КТМ - национален морски закон.В него са инкорпорирани основните положения на конвенциите 1910 г по сблъскване и спасяване , Йорк-Анверските правила от 1950 г , правилата Хага-Висби 1924 г.

3. Закон за морските пространство и Правиника за неговото приложение - В него са инкорпорирани постановките на Конвенцията на ООН по морско право 1982 г.

4. Международните конвенции и договори които Република България е ратифицирала

5. Определени граждански закони - например Закона за задълженията и договорите.

6. Подзаконови нормативни актове на Министерството на транспорта и други ведомства.