Преди да се родя от Ивайло петров е хумористична творба,
родена от смесването на високото и низкото, от разминаването между
желано и реално в живота на aвтора. тя противоречи на всички представи
за дома на елин пелин, вазов и йовков. в основата на повествованието
стои желанието да се покаже пътят на всеки човек.

Разказвачът в повестта "Преди да се родя" представя автобиографията си от особена гледна точка - "преди" собственото си раждане. Именно родовото потекло в онези години до голяма степен определя мястото на човека в обществото.

Ценностите на човека и света, в който живее, иронично са преобърнати и подложени на присмех от съвременна гледна точка. Иронията на автора би достигнала всички прибързани разсъждения за бита и душевността на селяните.Очевидно е обаче,че неговият поглед към патриархалното село не е романтичен и не възхвалява несъществуващи и отдавна забравени достойнства. Ивайло Петров иронизира грозните неща без да идеализира селския живот, но в същото време гледа с носталгия към този свят. Събитията и героите, които участват в тях, са разпънати между ,,преди и ,,сега. Това са родителите и роднините на повествователя, на които той се присмива, но без злоба и укор. Напротив усеща се неговата обич и привързаност към тях. Това са най-близките му хора и макар да са наивни и необразовани, той ги обича.

Ивайло Петров създава един образ на българското село той гледа на него като през криво огледало. Този начин е доста по-различен от класическия. Връзката с родовия свят е разрушена, защото той живее в по-друго време, в което на преден план излизат други ценности. Живота на село вече затихва, къщите запустяват, а младите хора отиват да живеят в града. От гледна точка на съвремието много неща от миналото и от селския живот тогава, сега изглеждат смешни.

Когато човек, станал свидетел на тези промени, и се обърне назад, той лесно може да види разликата. В повестта ,,Преди да се родя самият, разказвач е герой от творбата, който активно участва в събитията, коментира и дава оценки, макар че действието се развива още преди родителите му да са се познавали.

Героите в повестта са невежи, необразовани, пресметливи, а нерядко и нечистоплътни. Домът е белязан от глупостта на неговите обитатели и невероятната мръсотия,в която живеят. "Вътре землянката по приличаше на жилище,макар че бе вкопана доста дълбоко в земята." - споделя по-късните си впечатления разказвачът.