Джек Лондон

Преданието за Киш

Киш живял много отдавна на брега на Полярното море; избран за вожд на своето

племе, той управлявал дълги години, изпълнени с благоденствие, и накрая умрял с

почести, славен от всички. Киш живял толкова отдавна, че само най-старите хора

помнеха името му, името и преданието за него, което научили от старите хора,

живели преди тях, и което бъдещите старци ще разказват на своите деца и на

децата на своите деца дотогава, докато свят светува. В зимния мрак, когато

северните ветрове залудуват по безкрайните ледени полета, въздухът побелее от

танцуващи снежинки и никой не смее да надникне навън, настъпва времето, когато

започват да разказват как Киш, който се родил в най-сиромашкото иглу на селото,

успял да се издигне над всички по способност и положение.

Киш бил умно момче, така реди преданието, здраво и силно, видяло тринадесет

слънца, тръгнали да отброяват хода на времето. Защото всяка зима слънцето оставя

земята в мрак, а на следната година изгрява ново слънце и тогава пак става топло

и хората могат да се гледат в очите. Бащата на Киш бил много храбър мъж, но

срещнал смъртта в една година на страшен глад, когато, за да спаси хората от

своето племе, се опитал да убие голяма полярна мечка. В желанието си да я убие

на всяка цена той се вкопчил в нея и тя натрошила костите му, но мечката имала

много месо и хората били спасени.

Киш бил единственият му син и след неговата смърт заживял с майка си. Но хората

имат склонност да забравят и скоро никой не си спомнял вече за подвига на баща

му и тъй като Киш бил малко момче, а майка му слаба жена, бързо забравили и тях,

и двамата заживели в най-бедното иглу на селото.

Една вечер, когато в голямото иглу на КлошКуан, вожда на племето, заседавал

съветът, Киш показал чия кръв тече в жилите му и мъжеството,

което го карало да не превива гръб. С достойнството на възрастен той станал и

сред шумната глъчка

зачакал да настъпи тишина.

- Истина е, че аз и моята майка получаваме месо - казал -той. - Често обаче

месото е старо и жилаво, а освен това пълно с кокали.

Ловците, побелели и мрачни, буйни и млади, слушали като вцепенени. Такова нещо

не се било случвало никога досега. Едно дете говорело като възрастен и им

казвало дръзки неща право в очите.