1.Д/вата и правото не могат да съществуват едно без друго. Спорен е ?^а, кое се е появило по-рано. Правото не е единствения регулатор на обществените отношения. Съществуват и др. соц. норми за регулирането им. Пр. се отличава с това, че само то е скрепено с принудителната сила на д/вата, налагаща принуда в/у правния субект да се съобразява с правните разпоредби. Принудата се осъществява организирано от д/вата. Нормотворчески органи д/вни органи, чиято компетентност е създаването на нормативна уредба. Във всяка д/ва има разделение на функциите свързани със създаването н правото и неговата защита. Нормотворческите органи създават нормативната уредба, др. с/мата. Д/вата не само създава правото, но е и ограничена от него при упражняване на властта си по отношение на общ/вото и отделния индивид. Всички д/вни органи имат ограничена компетентност, за да се гарантира демократичното у/ие на гражданското общ/во. Дейността на всеки д/вен орган се простира в рамките на неговата компетентност-Всички останали актове извън компетентността му са или нищожни или унищожаеми. Компетентността на д/вния орган е с/ма от правомощия, те са различни от субективните права придобити от физич. и юридич. лица. Правото като обект на защита функционира на две нива: 1. защита на пр. като нормативна с/ма; 2. защита на субективните права на отделните пр. субекти. 1.Правни институции са всички институции на д/вата. Защитата на пр. започва още със създаването му. Ако не се постигне баланса на интересите и не се стигне до справедливост то значи, че правната норма не е ефективна.

Има три модела за поведение:

• Адресатът смята, че интересите му са правилни и съпоставими с пр.норма

• Правния субект смята, че разписанията са в разрез с интересите му, но се подчинява на предписанията. Самото съществуване на санкции и институции, които съблюдават изпълнението им оказва психически ефект

• Правния субект игнорира правото за поведение,нарушава предписанието и трябва да му се наложат санкции, за да се превъзпита и подчини (смисълът на санкцията)

Още при създаването на пр. н. може да се прецени нейната ефективност и ако пр. субект съзнателно й се подчинява, под принуда от сакцията, то е постигнат баланс. Но ако пр.н. води до масови нарушения, то нормотворецът да се замисли как да промени ситуацията.

Правото действа тогава, когато има малко правоотношения, а не санкции. За всяко правно отношение трябва да се създава санкция, която да се реализира (наказателното пр.). С/мата от правни институции е,за да брани правото, което е необходимия задължителен регулаторна обществените отношения

2. Правото принадлежи на определен правен субект тогава, когато то е обект на спор то се защитава или ч/з адм. ред, или в рамките на спорно производство. Защитата на субективното право се извършва по инициатива на засегнатия субект. Престъпленията от общ х/ер са с тежки последици за общ/вото и д/вата и за това се преследват от д/вата. При престъпления от личностен х/ер прокурорите се търсят по искане на потърпевшите, а не служебно.

2. Правозащитна институция е най-общо понятие. Пр. инст. имат общи белези и функции. Белези :

• Основават се и осъществяват дейността си в съответствие с нормативния акт,т.е.функционирането им е правно регулирано.

• Имат определен персонален състав като нормативния акт определя механизма на излъчването му.

• Имат компетентност (с/ма от правоотношения, отговаряща на ?^а каква е целта) на правозащ. инст., определена от нормативния акт.

• Действат в рамките на определена процедура.

• Приемат или издават актове с определени правни последици.

• Дейността им се осъществява въз основа на определени правни последици, с оглед законосъобразността. В Конс. изпълнението на закона е задължение на д/вните орани и длъжностни лица.

Типове правозащитни институции:

• д/вни (общи и специализирани) и нед/вни (обществени инст.с правозащитни функции, без право да налагат санкции)

• еднолични и колективни, в зависимост от персоналният състав

• национални, наднационални обединение на общест.организации, дейността им няма правни последици, могат да пишат доклади) и м/народни (създадени въз осн. на м/народното публично право), в зависимост от териториалния обхват

Д/вните прав. инст. се делят на:

- инст. на съдебната власт (съд, следствие, прокуратура)

- инст. на изпълнителната власт

- независими инст. (Конст.съд, арбитражни съдилища)

3. Всяка съвременна демократ. Констит. изгражда д/вните органи на принципа на разделение на властите.Целта е да се избегнат злоупотребите при у/нието. Въз основата на утвърдените в Констит. механизми разделените власти взаимно се подпомагат и контролират. Не се разделя д/вната власт, а функциите по уравнението й му различ. органи. Разделението следва да предотврати соц. конфликти и да балансира интересите в у/нието на д/вата. Две теории стоят в осн.на модерната държавност от появата на първите Конст.до днес.

Теорията на м/народния суверенитет е разработена от Жан Жак Русо, задаващ си ?^ите,от къде протича д/вната власт; кои е субекта й и чии интереси трябва да защитава Властта произтича от народа и д/вните органи трябва да я изпълняват в полза на народа. Ако не е така то обществения д/ор е нарушен и трябва да се сменят власт имащите.

Теорията на разделение на властите -от Шарл дьо Монтескьо Там, където властта е в ръцете на 1 орган обществото я отрича и тези д/ви се разпадат. В Рим имаме разделение на властите и процъфтява. Идеята за тривластието, те да се контролират взаимно. В първите Конст. се получава симбиозата м/у двете теории (Америка, Франция)

Независимо от формата на у/ние съдебната власт е единствената неполитическа, защото се съобразява с закона такъв, какъвто е. В континенталния кръг правни с/ми (Б/я) тя само прилага закона без да създава правни форми. При Англосаксонските правни с/ми съдебн. власти прилага закона и създава правото. Съдебното решение играе ролята на прецедент.

Цели на съдебната власт: да защитава субективни права и интереси; да преследва и наказва престъпления.

Съдебните функции се осъществяват от съд, прокуратура, следствие. Всички лица с длъжност в съда са магистрати и осъществяват правозащитна дейност в