Начало > Лекции > Общо учение за държавата

Правовият ред на буржоазната държава. Концепцията за

правовата държава. Разграничаване на законовата от

правовата държава.

ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

СЪЩНОСТ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

Явлението правова държава се обозначава на различните

езици и правни култури по различен начин. Така например

в Германия се говори за Rechtsstaat, във Франция - за

Le priciple de Legalite et La Suprematie de la Regle de

Droit, а също и за L'Etat de Droit, в САЩ - за

Government under Law или пък за Rule of Law, в

Англия - също за Rule of Law, както и Supremacy of

Law, в Италия - Stato di diritto, в ОНД (Русия) - за

правовое государство и т. н.i

Когато става дума за правова държава (Rechtsstaat)

най-често се набляга на различни страни на общо взето

едно и също явление - правовата форма (начин) на

осъществяване на политическата власт в политическото

обществоii; форма, която изключва произвола и

субективизма в упражняването на властта и която изисква

действията на политическите субекти да бъдат съобразени

с правото. Така например, типично за немската доктрина в

това отношение е определението на К. Щерн: "правова

държавност означава осъществяване на държавната власт

въз основа на издадени по конституционен ред закони за

целите на обезпечаването на свободата, справедливостта и

гарантираността на правото"iii.

Зараждането на доктрината за правовата държава датира от

края на ХVII и началото на ХIХ в., и е свързано с

имената на К. Велкер, К. фон Ротек, Р. фон Мол, В. фон

Хумболд, Л. фон Щайн, И. Кант, Г. Хегел и др.iv Те

превръщат идващите от древността идеи за правова

държавностv в стройна теоретична конструкция, изразяваща

интереса на новата буржоазна класа да създаде такъв

начин на действие на държавната власт, който да отговаря

на условията на пазарното общество. Нейният първоначален

вариант, наред с другото, според повечето от посочените

учени предполагало държавната дейност да се подчинява на

конституцията и законите, приети от парламента, а

изпълнителната власт да е изцяло подчинена и отговорна

пред него. Съдебната власт не трябвало да твори правото,

а само точно да прилага установеното от парламента.

Самото право, обаче, се схващало етатистки, като