Начало > Лекции > Обща теория на правото

Правов ред и законност. Гражданско общество, правова

държава и право.

. ПРАВОВ РЕД И ЗАКОННОСТ

Според основните традиционни постулати на

континенталната правна доктрина законът е върховен

вътрешноправен нормативен акт по отношение на своите

адресати; вътрешноправен нормативен акт с най-висша

юридическа сила. Съгласно със свързания със закона и

неговото лидерство принцип на законността, всички правни

субекти са длъжни да съобразяват своето поведение преди

всичко със законите и едва след това с останалите видове

юридически актове (актове на изпълнителната и съдебната

власт, актове на местната власт и пр.) и другите

социални нормативни регулатори.

Все същата доктрина прогласява и лидерството на закона в

системата от вътрешноправни юридически актове. Това

измерение е неотделимо от вече посочения принцип на

законността. Законите, като актове на законодателната

власт в лицето на парламента, според класическата

континентална правна доктрина от ХХ век, имали

приоритет, надмощие спрямо актовете на изпълнителната и

съдебната власт. Органите на последните две власти

трябвало да действуват само "върху основата и в

изпълнение на законите". В противен случай техните

индивидуални и нормативни актове са незаконосъобразни и

не могат да породят желаните от тях правни последици.

Горните две формалноюридически измерения на закона имат

рационален смисъл и са морално и политически оправдани,

само ако законът притежава и съответното съдържание.

Това означава, например, че най-важните обществени

отношения в рамките на една държава трябва да бъдат

наистина регулирани чрез закон (в т. ч. включвам и

Конституцията), за да може той да изпълни формалната си

роля на върховен вътрешноправен позитивноправен акт в

живота на обществото.

Ето защо според класическата континентална правна теория

законодателна форма на уреждане, задължително трябва да

имат обществените отношения, свързани, първо, с

осъществяването на държавната и политическа власт;

второ, с упражняването на правата, свободите и

задълженията на гражданите; трето, с осъществяването на

дейността и компетенциите на държавните органи. Дори

когато, както прави това съвременният френски