Джек Лондон

Правото на свещеника

Това е историята на мъж, който не ценеше съпругата си, а също и на жена, която

му оказа твърде голяма чест, когато стана негова съпруга. Между другото тя

засяга и един йезуитски свещеник, известен с това, че никога не е лъгал. Той

беше неразделен и много необходим придатък на Юконския край, докато присъствието

на първите двама беше съвсем случайно. Те бяха представители на многото

чудновати несретници, които или се издигат до гребена на вълната на златната

треска, или кретат в

опашката й.

Едуин Бентъм и Грейс Бентъм бяха несретници и спадаха към тези, които кретаха в

опашката, защото златната треска на Клондайк от 1897 година отдавна беше

отшумяла надолу по реката и заглъхнала в измъчвания от глад Доусън. Когато Юкон

приключи дейността си и заспа под три фута дебел леден чаршаф, тази

странствуваща двойка се озова на бързеите Петте пръста, а Златният град оставаше

все още на много нощувки на север.

Не малко добитък е бил изклан тука през есента и отпадъците представляваха

внушителен куп. Тримата спътници на Едуин Бентъм и жена му огледаха купчината,

направиха си малка сметка, разбраха, че са открили златна мина и решиха да

останат. И цяла зима продаваха торби с кокали и замръзнали кожи за изгладнелите

кучешки впрягове. Цената, която искаха, беше скромна - по долар на фунт, както

дойдеше, без избор. Подир шест месеца, когато слънцето се върна и Юкон се

събуди, те запасаха пояси, натежали от златен пясък, и се върнаха на Юг, където

живеят и досега и лъжат наляво и надясно за Клондайк, който никога не са видели.

А Едуин Бентъм... той беше мързелив човек и да си нямаше жена, с удоволствие

щеше да се присъедини към доходната спекулация с месо за кучета. Но жена му

залагаше на неговата суетност и му разправяше колко е велик и силен, как мъж

като него може да превъзмогне всички препятствия и положително може да се докопа

до златното руно. И той си придаде мъжествен вид, продаде своя дял от кокалите д

и кожите за шейна и едно куче и обърна снегоходките си към север. Излишно е да

кажем, че снегоходките на Грейс Бентъм не оставаха далеч от пресните му дири.

Преди да изтекат три дни от техните патила, мъжът вече вървеше отзад, а

жената проправяше пъртината отпред. Разбира се, щом някой се мернеше пред тях,

местата веднага се