В практиката продължава да бъде в употреба през тези години пак главно Дриновият правопис.

През 1898 г. Ив. В а з о в  като министър на просветата, без да назначава нова комисия, отпечатва „Упътване за общо правописание”, в което запазва един доста традиционен правопис с етимологично писане на , , ъ с  и  в глаголните окончания, с ъ и ь в края на думите. Фактически това са основни положения и в Дриновия правопис, в сравнение с който Вазов прави следните нововъведения:

а) приема при имената пълна и кратка членна форма за мъжки род (-ът, -ьт, -ят и -а, -я), разграничавани по падежна функция (Дринов е приемал само пълния член);

б) при прилагателните имена изоставя Дриновата членна форма на -ий и приема живите форми на -ият, -ия (добрият, добрия, вместо добрий);

в) запазва буква щ;

г) въвежда означение на -не, а не -нье (както е у Дринов) при отглаголните съществителни, например ходене, писане, а не ходенье, писанье.

Вазовото упътване е останало също без приложение, тъй като в този момент той напуска министерския пост. Новият министър Т. И в а н ч е в  се заема веднага с правописния въпрос. След допитване до четиричленна филологическа комисия той запазва линията на Вазов и преиздава с някои поправки неговото упътване (1899). Основните черти на Иванчевия правопис, който се установява в практиката и се задържа за доста време в употреба (до 1921 г.), са следните:

а) запазват се традиционните букви й, я, ю, ь за означаване на йотуване и мекост;

б) запазва се на етимологическото си място буквата ;

в) запазва се в корените на думите буквата , като разграничението между  и ъ става на етимологическа основа (мка, но мъх);

г) отстраняват се букви ,  от глаголните окончания в сегашно време, като се заменят с а, я (чета — четат, нося — носят). Това положение, по което Иванчевото Упътване главно се различава от Вазовото, води началото си от правописната практика на Л. Каравелов и е било поддържано и от правописните комисии през 1893 и 1895 г. Прониквало е спонтанно и в писмената практика на по-широките среди. За разлика от Каравеловата (и Дриновата) практика при глаголите от II спрежение се запазват меките окончания (ходя — ходят, а не хода — ходат);

д) запазва се употребата на букви ъ и ь на края на думите без звукова стойност, например столъ, день (смятало се е, че при членуване те се озвучават — столът, деньтъ);

Публикувано от: Стефан Великов