Забравена парола?
Начало на реферати

Правописният въпрос след Освобождението


Правописният въпрос след Освобождението
 

След Освобождението изминават 15 години, докато се вземат официални мерки за установяване на правописно единство в българската писменост. През това време вниманието е било поглъщано от други, по-основни трудности при уреждането на живота в новата българска държава. Най-широко прилаган през тези години е бил Дриновият правопис, възприет през 1870 г. в изданията на Българското книжовно дружество в Браила.

През 1892 г. министърът на народната просвета Г. Ж и в к о в  (от кабинета на Ст. Стамболов) назначава комисия за уреждане на правописния въпрос. В комисията са влизали главно преподаватели, филолози от наскоро основаното Висше училище в София — Л. Милетич, А. Т.-Балан, Б. Цонев, Ив. Шишманов и др. След кратко време тази комисия излиза с един твърде революционен проект за български правопис, публикуван в първата книжка на новооснованото списание „Български преглед” (1896). Проектът се характеризира със скъсване с традицията по отношение на някои букви, така че българската писменост по този начин се е отдалечавала от руската и се е доближавала до сръбската. Противоруската политика на Стамболов е представяла благоприятна атмосфера за създаването на този правописен проект, обаче той в съзнанието на своите автори е имал и чисто филологическа мотивировка. Основните положения на този първи правописен проект след Освобождението са следните:

а) Изхвърля се буква й, като се заменя с буква i, наречена „йота”, например коi, маiка;

б) Изхвърлят се буквите я и ю, като се заменят със съчетания , , например коiа, iабълка, тiа, лiут, съiуз;

в) Изхвърлят се буквите , като  се заменя с ъ в корените на думите, например мъж, път, тъжен, а в глаголните окончания  и  се заменят с а, , например чета, четат, търпiа, търпiат, знаiа, знаiат. При глаголите от II спрежение се възприемат последователно меки окончания (без да е формулирано това изрично). В окончанието -ха и наставката -на- също се въвежда а вм. , например четоха, четяха, вдигнах, вдигнал;

г) Буквата  се запазва само със стойност на я, т. е. остава да се пише само там, където се изговаря в книжовното произношение като я, например вра, голм, цл, а се заменя с е в случаите, когато се преглася в е, например верен, големи, големина, целият, цели;

д) Буквите ъ и ь се изхвърлят в края на думите, например човек, стол, кон, сол, радост. Буквата ь изобщо отпада от азбуката, понеже вътре в думите като знак за мекост се въвежда i (вж. по-горе), например актiор, Колiо;

е) Членът при имената в мъжки род има форми -ът, -а и -iът, -, например столът, стола, конiът, конiа, краiат, краiа, добриiат, добриiа. Пълен член се употребява при безпредложни имена независимо от синтактичната („падежната”) им функция, а кратък член — в предложни съчетания, например столът падна, донеса столът, но седни на стола, стани от стола;

ж) Звучната съгласна з в представките (без-, въз-, из-, раз-) се подвежда под статута на звучните съгласни в останалите положения (в корени и наставки), т. е. пише се постоянно като з независимо от изговора, например безпътен, възторг, изток, разказ;

Правописният въпрос след Освобождението facebook image
Публикувано от: Стефан Великов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.