Правоотношение: същност, структура и видове. Правни отношения и правни връзки.

ПРАВООТНОШЕНИЕ


1. Същност на обществените отношения (ОО).
Обществените отношения са проявления на взаимодействията и зависимостта в обективната действителност въобще.
Обществените отношения са вид взаимодействия и зависимости в обективната действителност.
ОО са взаимодействията, зависимостити не между каквито и да е обективни явления, а между социалните субекти. ОО са най-различни и по начина на своето възникване, развитие, проявление са обусловени от най-различни фактори (икономически, политически, социални, пол, възраст и пр.). ОО изразяват общественото взаимодействие между социалните субекти.

2. Общи характерни родови черти на ОО:
а) те са обективно съществуващи;
б) те са индивидуализирани, конкретизирани по отношения на идентичността на своите социални субекти и естеството на своя обект;
в) те са определени, конкретизирани по своето съдържание, по поведението (социалните права и задължения) на участвуващите в тях социални субекти.

3. Същност на правоотношенията (ПО).
Обществените отношения подлежат на индивидуално (чрез конкретно правило за поведение) и нормативно (чрез общо правило за поведени) регулиране. Социалните права и задължения на правните субекти се възлагат от индивидуално или от общо правило за поведение, съдържащо в себе си дължимия модел за поведение.
Нормативното регулиране на обществените отношения се осъществява от различните видове социални норми: обичайни, морални, политически, религиозни, правни и пр.
Регулирането чрез правни норми е един от видовете нормативно регулиране на обществените отношения.
ПО са уредени, регламентирани, от позитивното право ОО.
Но не всички ОО могат и се уреждат от правото. Само някои от тях подлежат на правна регулация. Това тези, които:
а) имат волеви характер, т. е. протичат въз основа на волеви, съзнателни и регулирани от социалните норми действия на социалните субекти, и
б) признати са за обществено значими и за годни поради своя волеви характер за регулиране от страна на правото.
Неволевите обществени отношения, емоциите, чувствата, не могат да бъдат регулирани съзнателно от предписани от правото модели за поведение. Именно заради това съществува, да речем, закон за пчеларството, но не може да съществува закон за много по-важните обществени отношени отношения, свързани с любовта, т. е. не може да има Кодекс на любовта. Не може да има правно задължение да обичаш или да уважаваш някого. Тези чувства не се контролират от волята на правния субект.