Правоотношение понятие, предпоставки, елементи

Правоотношението е уредено от ПНи обществено отношение. Обществено отношение е спонтанно възникнала връзка между две или повече лица за задоволяване на техен общ интерес културен, спортен, научен и др. Правоотношението е правна връзка, която възниква въз основа на ПН и на настъпили и предвидени в ПН ЮФи. За да има правоотношение, трябва да са на лице следните факти:

1, правна норма намира се в законите, кодексите

2, да са настъпили предвидените юридически факти

Всяко правоотношение има следните три компонента:

1, субекти (страни) на правоотношението лицата, между които е възникнала правната връзка. В най-общия случай, лицата се делят на два вида:

- физически човешки индивиди

- юридически изкуствени субекти, в повечето случаи представляват общност от хора.

Встъпвайки в дадено правоотношение, съответните физически и/или юридически лица трябва да притежават някои допълнителни качества, изискуеми за съответното правоотношение.

1, Съдържание съвкупност от права и задължения, които се пораждат от настъпилата правна връзка. Те се делят на:

- основни права и задължения, заради които лицата стъпват в правна връзка

- допълнителни нямат самостоятелно съществуване, а само допълват основните права и задължения (наричат се още субсидиарни)

В повечето случаи, възникналите права и задължения са насрещни правото на едната страна е задължение на другата и обратно. Често правата съдържат в себе си задължения.

2, обект (предмет) на правоотношението ценността, благото, мотива, поради което лицата са встъпили в правоотношение. Обект на правоотношението може да бъде:

- вещ материален предмет, който има самостоятелно съществуване. Според своята мобилност, вещите биват два вида:

* недвижими те са трайно прикрепени към земята в резултат на природни сили или човешка дейност

* движими могат да сменят местоположението си

- ценни книги предмет на продажби

- знания обективират се в определен документ (умения, диплома, шофьорска книжка)

- емоционално изживяване