Правомощия на Министерския съвет

1. Увод - възникване на институцията Министерски съвет

Министерският институт възниква в абсолютната монархия. Счита се, че той е резултат на борбата между монарха и парламента и компромисното й разрешение, като е преминал през две преходни фази, без да бъдат строго разграничени - фазата на инцидентното назначение и на колегиалната система.

При инцидентното назначаване монархът е натоварвал свои доверени лица с конкретни задачи, за по-кратковременно или продължително изпълнение. Тази система е била господстваща при съсловната монархия. Абсолютната монархия е била управлявана по колегиална система, чрез съвети, които са били ръководени от лица, наричани държавни секретари или с други наименования. Тези съвети са изпълнявали функции по отделни направления на държавното управление, а върховното управление се е упражнявало от кралски съвет начело с краля.

Понятието министър за първи път е употребено по време на крал Людвик ХV във Франция. Титлата държавен министър се е давала на лицата, които кралят е назначавал за членове на Държавния съвет и са изпълнявали функции на държавни секретари. По-късно същият крал създал два отделни съвета, натоварени да водят държавните дела - единият по въпросите на правосъдието, финансите и войната, а другият - за вътрешните работи. По-късно се образували още два съвета отделно за финансите и за правосъдието), а през 1715 г. се създали седем съвета и над тях стоял Кралският съвет.

Длъжността министър-председател се дължи на английската история. Дълго време в Англия са съществували департаменти за упражняване на държавните дела, без да имат връзка помежду си. Единствената обединителна връзка е била личността на краля, който е бил пряк