Начало на реферати

Право


1+2.Учение за конституцията.Създаване и изисквания.Видове.Конституционно раззвитие н р.Б-я

По общо определение Конституцията се дефинира като ако с най-висша юридическа сила,който е основен държавен и обществен закон и регламентира най-важните и значими по съдържание и х-р обществени отн-я.

Нейните специфични и основни харатеристики могат да бъдат сведени до следните моменти:

1.Конституцията е основен закон на държавата и общ-вото.Т.е. тя е в качеството си на основен акт съдържа и въвежда базисни принципи и положения,които престои да се доразвиват в рамките на обикновения закон.В нея са заложени правилата за регулииране както на държавната сфера на общ.отн-я ,така и на онази част от тях касаеща създаването и разв-ето на гражданското общ-во.

2.Конституцията е върховен закон.”Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.”чл.5 ал1 от КРБ.Принципът се тълкува в смисъл:

-че се касае за акт с най-висша юридическа сила предвид субординацията на правните актове.С това е свързан и принципа за тяхната кунституционносъобразност,означаващ че всеки акт ,противоречащ на Конституцията,престава да се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционни съд.

-на невъзможност Конституцията да се отменя или поправя по друг ,освен по предписания от самата нея н-н.

-на задължителност за всички органи и правни субекти ,на непосредствено действие на нейните разпоредби.

3.Конституцията регламментира най-важните и значими общ.отн-я.В този смисъл тя се определя като с-е на държавни и обществено устройство ,както и й се вменяват 2 основни функции-статична –отразяваща факта ,че Конституцията закрепва всички извоювани до този етап исторически завоевания на общ-вото. И динамична –означаваща ,че основния закон не само съдържа,но е и предпоставка за доразвитие на конституционализма.

4.Конституцията е установена като основа за развитие на законодателството и правната с-ма,а от тук и нейните норми са определенин като първични и по-устойчиви в сравнение с нормите на обикновеното законодателство.Тя ввъвежда и самия механизъм по съставяне и приемане на закона,т.е. регламентира т.нар. легислатура(законодателен процес)

5.Специфика на основния закон е особеният режим на неговото приемане и изменение.

Съвр. ни Конституция възприема принципа за учредителната власт на Великото Народно Събрание и свъзаната с него възможност да приема Конституция.Що се касае до спецификите на конституционната ревизия обаче нашият законодател е предвидил два режима.Първитят предвижда промяна на конституционни текстове от обикновения парламент,на който е предоставено право „да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези ,предоставени в правомощията н Вел.Нард.Събрание.”За изменение и допълнение на Конституцията от обикновенотоНар.Събрание ,правото на предложение принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.Предложението се разглежда от Нар.Събрание не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3 месеца след постъпването му и се приемат с квалифицирано мнозинство три четвърти от гласовете на всички нард. Представители на три гласувание в различни дни.При липса на мнозинство ,но при получени не по-малко от две трети от гласовете на всички нар.представители ,предложенито се поставя за ново разглеждане не по –рано и не по-късно от 5 месеца.При новото разглеждане предложението се приема ,ако за него са гласували ,не по-малко от две трети от всички нар.представители.

Великото Нар.Събрание ревизира Конституцията по въпроси ,които налагат:1.изменение на територията на Р.Б-яи ратифицира м/ународни договори ,предвиждащи такива изменения.2.промени във форма на държ.устойство и държавно урп-ние;3.изменение в правния статус на гражданите и ограничаване на техни основни права и свободи.-чл.5ал2 и 4 о на чл57,ал1 и 3 от Конституцията.4.Изменение и допълнение на правилата за ревизия на Конст.

Видове конституции

Съобразно формата на държавно устройство съществуват Конституции на унитарни държави,федеративни и конфедеративни Конституции

Съобразно формата на държавно управление Конституциите се делят на републикански и монархически.

Съшествено важно е делението на Конституциите на писани и неписани.Неписаната(обичайна)К-я възниква на основата на правни обичаи и съдебния прецедент,в който смисъл е и некодифициран юридически акт.Писаната К-я води началото си от първите К-ии на северноамериканските щати,тя изразява идеята за формалния обществен договор и е единен правен акт.

С оглед режима на приемане и промяна К-иите се делят на твърди и гъвкави.Твърдите к-ии се приемат по усложнен правен ред и най-често от специален законодателен орган.Гъвкавите от своя страна следват реда на обикновения закон ,като се променят и създават по обикновената законодателна процедура.

К-иите се делят още на юридически и фаткически.Фактическата К-я е налице,когато отсъства юридически писан и кодифициран акт,както и когато съществуващата до момента К-я е суспендирана,но съществува определен конституционен строй,определим като К-Я.

Конституционно развитие на р.Б-Я

Конституционното р-е на страната преминава през няколко основни твърде променливи и динамични етапа.

Право facebook image
Публикувано от: Димитър Желев

Нормативна уредба в туризма, казус 4 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.