Право, равенство, справедливост. Право като всеобща равна мяра.

1. Понятие за справедливост:
   а) справедливостта като фундаментална (наред "добро"
   и "зло") етическа (нравствена, морална) категория, като нравствен
   възглед, нравствена идея, нравствена ценнност. Справедливостта като
   обществен идеал. Копнежът към справедливост изразява вечния човешки
   стремеж към щастието. Общественото щастие се нарича справедливост.
   Справедливостта като абсолютна ценност;
   б) няма юридическо съдържание, не е юридическа
   категория и не може да се дефинира юридически, няма и не може да има
   легално определение;
   в) справедливостта е ценностна представа и критична
   оценка за обществото и за отношенията в него от гл. т. на тяхната
   правилност, оправданост и съразмерност. Справедливостта е наше
   субективно изискване и наша субективна оценка, съпоставка за
   съществуването на хармония, пропорционалност, между две и повече
   обективни социални явления. С другите нравствени категории,
   като "добро" и "зло", ние преценяваме едно явление с оглед
   полезността му за нас, а с категорията справедливост ние преценяваме
   взоимодействието между две социални явления. Справедливостта е наша
   преценка за съществуването на съразмерност, за съответствие, за
   съответствие между най-често за такива обективни социални явления
   като даване и получаване, между възможности условия за тяхното
   реализиране, между заслуги и признание, между права и отговорности,
   между деяние и възмездие. Постигането на справедливост в обществените
   отношения, във функционирането на социалните явления е идеал, цел,
   модел.
   
   2. Характеристики на справедливостта:
   а) битие - не е нормативно (от нея не произтичат
   морални норми, както при другите нравствени възгледи), а духовно,
   като идея, като възглед, като ценност, като оценка. Справедливостта
   не е самата мяра, а признак на мярата. Проблемът с непосредственото
   регулативно действие на справедливостта, което съществува понякога и
   превръща справедливостта в косвен източник на правото (например съда
   на справедливостта в Англия);
   б) необходимост - обществото би рухнало без
   справедливостта, хората биха загубили душевния си покой без вярата в
   справедливостта;
   б) произход - в материалните условия, в размяната, в
   стоково-паричните отношения, в разделението на труда;
   в) естественоисторически и конкретноисторически
   характер (социалистическата справедливост - уравниловката);