Право на задържане е възражение за неизпълнен договор.

Правна уредба - чл.90;91;302;306;317 ЗЗД и чл.72 ЗС.

Понятие - трябва да са налице задължения, породени от едно и също облиг.отношение. Дължими престации и от двете страни. И двете престации трябва да се осъществят едновременно. И двете страни имат качеството на длъжник и кредитор.

Правото на задържане трябва да се отличава от арестуването. Първото е задържане на престация, а второто на човек.

Кое е двустранно облиг.отношение? - Което има задължения и за двете страни.

Може ли длъжника да не престира в срок и да не изпадне в забава, т,е. да задържи, това което дължи, без да изпадне в забава? - При определени предпоставки - може. Лицето, което задържа се нарича ретинент.

Предпоставки (елементи) на фактич.състав, за да е налице право на задържане са:

1. Да има длъжник (ретинент), който иска да задържи една вземане към своя кредитор -това
   е двустранно отношение;

2. Дължимото да се намира във фактическата власт на ретинента;

3. Властта да не е придобита по незаконен начин;

4. Насрещните престации да не са еднородни и заместими;

При тези предпоставки ретинентът може да не предаде престацията, т.е.може да упражни право на задържане.

Чл.90 ЗЗД урежда принципа, а чл.72 от ЗС - изключението.

Конекситет - връзката между дължимата и насрещната престация. Според проф.Кожухаров трябва да има конекситет между дължимото и вземането - обосновал го е в монографията си

29