I.ПРЕДМЕТ, ИЗТОЧНИЦИ И СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО НА

НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРАНСПОРТ

1/. ПРЕДМЕТ НА ПРАВОТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ

ТРАНСПОРТ

Постоянно нарастващото използуване на международното разделение на труда и взаимната зависимост на икономиките на държавите водят до разширяване и задълбочаване на международните икономически отношения. Развитието и поддържането им е немислимо без международния транспорт. За РБългария, която е разположена на кръстопът между Европа и Азия, въпросите на международния транспорт са от изключително значение.

Икономическата същност на транспорта се състои в преместване на товари и пътници в пространството. Международният транспорт се отличава от вътрешния по наличността на чуждестранен елемент. Договорът предвижда превозът да започне от територията на една държава и да завърши на територията на друга държава. Това обстоятелство води до пораждането на въпроси от международното публично и международното частно право, каквито на съществуват при вътрешния транспорт.

2/. ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ

ТРАНСПОРТ

Под източници на правото се разбират онези форми, в които намират израз правни норми, формулирани или утвърдени по определен ред от специално натоварени за това органи.

Почти до края на XIX в., когато обемът на превозите на товари и на пътници между държавите не е бил голям, основен източник на правната уредба на международния транспорт били нормите на националното право. Но различията в нормите на вътрешното законодателство не позволявали задоволително да се решават техническите, търговските и правните въпроси, които се пораждали при осъществяване на превозите между държавите. Особеностите на тези превози изискват наличността на специални, при това еднообразни правила. Те трябва да станат предмет на междудържавни договори.

Сега основен източник на правната уредба на международните превози от всички видове са не националните законодателства, а