1. Понятие и характерни особености на правото на ЕС

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с нац. правна система, главно поради характера на неговата природа.

Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията м/у държ. членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти ФЛ и ЮЛ. Особената характеристика се състои в това, че от една страна нац. законодателства на държ. членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга с в определено подчинено положение спрямо нето съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над нац. законодателства и принципа на директния ефект.

Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни межд. договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения м/у държ. членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения м/у д-вите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията м/у държ. членки на ЕС като суверени субекти на межд. право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези д-ви ФЛ и ЮЛ.

2. Възникване и развитие на ПЕС

Уникален прецедент в межд. практика е създаването на ПЕС. Все по-дълбоко и все повече д-вите навлизат в етапа на пълна взаимна зависимост, взаимен контрол и взаимна обвързаност във всички области на междудържавното сътрудничество. Нормално е този процес да стигне до създаването на правна система, подобна на ЕС. ПЕС е самостоятелна правна система, тясно свързана с межд. право и правните системи на държ. членки. Негова основа са учр. договори на трите Евр. общности, които са перфектни межд. договори и които формират своеобразна конституция на ЕС. Първият договор, учредяващ ЕОВС е подписан през 1951г. и ратифициран 1952г. от шестте д-ви учредителки. През 1950г. Франция лансира идеята за създаване на Евр. общност за отбрана, която обаче през 1954г. не получава подкрепа. През 1955г. министрите на държ. членки на ЕОВС отново предлагат да се създаде обединена Европа за развитие на сътрудничество в иконом. област. На Месинската конференция шестимата министри възлагат на комисия, ръководена от Спаак министър на външ. работи на Белгия да проучи възможностите и представи доклад. Този доклад Спаак по-късно става основа на преговорите за разработването на договорите, учредяващи ЕИО и Евратом, подписани през 1957г. в Рим от държ. членки на ЕОВС. По този начин се подписват учр. договори на ЕС.

Условно могат да се разграничат няколко етапа на развитие на ПЕС. Като първи етап може да се определи учредяването на Евр. общности до 1958г. Следващият етап е периода, свързан със създаването на Евр. общност през 1987г., а третият етап е свързан с правното уреждане на нов, по-съвременен тип Евр. интеграция, завършил с подписването на Маастрихтския договор на 07.02.1992г.

3. Институционно разделение на Европа

Институционната система на ЕС се отличава по своята оригиналност от класическата, използвана от межд. организации, тъй като в нея са включени независими органи, които представляват както нац. интереси на държ. членки на ЕС, така и отделните общности.

Основните органи, чиито статут е уреден главно в чл. 7 от Договора за ЕО са: Парламент (Асамблея), Съвет, Комисия, Съд и Сметна палата. Те съставляват единната институционна рамка на ЕС решаваща роля за развитието на правната система на ЕС. В чл. 7 също така е предвидено и създаването на Икономически и социален комитет, а съгл. чл. 4 на Договора за сливане се създава Комитет на постоянните представители на държ. членки. В съответствие с ЕЕА бе уреден