Забравена парола?
Начало на реферати

Право на ес


1.Идеите и процесите за европейската интеграция след Втората световна война. Създаване на Европейските общности.

В споразумението от Потздан между страните победителки във войната се предвижда разделянето на Германия на 4 окупациуонни зони до окончателното уреждане на мира.На 6 септ.46год. в Щутгард мин.на външ.работи на САЩ Джеймс Бърнс казва, че оздравяването на Европа без Германия е невъзможно.Същата година в Цюрих Британският мин.председател Уинстън Чърчил подкрепя предложението на Бърнс като заявява, че създаването на нещо като Съединени Европейски щати следва да се основава на сърдечните отношения на Франция и Германия.Последователните инициативи и действия за Европейска интеграция се определят от следните принципни предложения:1.Европа осъзнава загубата на лидерство по света, разделянето на лидерството меужду много държави бе изместено от САЩ и СССР, чиито икономическа и политическа мощ значително превъзхождат тяхната. След негативните последици от войната е възприет принципът:Никога вече война! Като принцип на политическо действие. В Рим 6-тте държави- Белгия, Франция, Люксембург, Италия, Холандия и Германия подписват договори за съдаване на Европ.икон.общност и за Европейската общност за атомна енергия. Т.нар. Римски договор, който влиза в сила през 1958год. Със Създаването на малката Европа както наричат Европа на 6-тте е спечелена първата Европейска революция.Малката Европа ограничена до икономическите аспекти на интеграцията е компромис наложен от отказа на Великобритания и Скандинавските държави да участват в наднационални структури. Историята на развитието на ЕО свидетелства за прагматичния последователен подход за постепенно движение към задълбо1аване на интеграционния процес към постигане на определени цели. В края на 2-та св.война Европа е разделена на Източна и Западна. През 1947год. Държавният секретар на САЩ Джордж Маршал предлага на Европа икономическа помощ,състояща се в кредити, помощи от вещи, хранителни продукти, от които се възползват държавите от Западна Европа. Декларацията на мин.на външните работи Робърт Шуман се счита за отправна точка на Е-та интеграция.Тя е съгласуван план и връщане на предложението на Чърчил, който призовава европейците за създаване на ЕСЩ. Планът Шуман става реалност 51г.като в Париж се подписват договорът създаващ първата организация – Европейската общност за въглища и стомана от държавите учредителки.


2.Изграждане и развитие на ЕС от ЕЕА и договорите от Маастрихт, Амстердам, Ница и Лисабон. Етапи на разширяването на ЕС: Първи етап – Паржки договор 1951г., шестте държави наречени “малка Европа” подписват договора , с който се учредява първата ЕОВС – с цел намаляване на иконом. пречки и координиране на политиките на държавите-членки в тази област. За президент на върховния съвет е избран Жан Моне. Създаденият съюз е равнопоставен на световните супер сили. Римски договор 1957г. Договор за основаването на европейската иконом. общност/ЕИО/, той е ядрото на европ. обединение подписан от Белгия, ФРГ, Франция, Италия, Люксембург и Холанидия. С Маастрихтския договор се променя името от ЕИО на Европейска общност /ЕО/. Парижкият и Римският договор учредяващи трите Европейски общности разполагат със следната структура от норми:цели, принципи, средства и методи за постигането им;създаване, правомощия и функции на институциите; материални норми уреждащи различните политики на икономическа интеграция; 4-та част – заключителни клаузи-влизане в сила, срокй на действие, подписи и др. Тези два договора изпълняват функцията на Конституционна харта на ЕО до влизането в сила на Конституцията на ЕС.Втори етап преминаване от общ към вътрешен пазар, Европейския акт от 1986г. – допълва и модифицира римските договори Нововъведенията са: нови цели на ЕО, ново структуриране на институционния механизъм, създаване на икономически валутен съюз, определя параметрите на външното политическо сътрудничество на държавите членки. Трети етап – приемане на термина “право на ЕС”. Поставя се начало на политическо сътрудничество в областта на външните отношения и сигурността, на вътрешните работи и правосъдието. Договорът от Маастрихт от 1992г.е най-всеобхватната реформа на Е-та правна система, на общността. Целта му е постигане икономическо и политическо интегриране на държавите членки. С него се въвежда единна обща европейска единица. Амстердамски договор от 1997г.,влиза в сила 99г.,след като е ратифициран от 15държави членки.Договорът се състои от три части:основни промени и допълнения за отделните договорни пакети. Промени има в гарантиране на основните права и изграждане на свобода, сигурност и правов ред, съюзът и неговите граждани, обща външна политика, политика на сигурност, инструкции и процедура на съюза. Основни принципи заложени в АД са: свобода, демокрация, права на човека и правова държава. Новото е определението за защита на данни., Договора от Ница 2001г.: задача:увеличаване членовете на институциите на ЕС в съответствие с предстоящото най-голямо разширяване с 10 нови държави членки през 2004, две през 2007 и изменения при гласуването.Създава се комитет за соц.закрила, който да насърчава сътрудничеството по отношение на политиките на държавите членки- по двама от всяка държава.. Четвърти етап в Брюксел 2004г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС приеха текста на конституционния договор на ЕС подписан в Рим 2004г., като: ЕС става самостоятелен субект на международното право: въвежда се клауза за солидарност .В Лисабон 2007г. ръководителите на държавите-членки на ЕС подписаха договор, с който изменят и допълват текстовете уреждащи: установяване на по-демократична и прозрачна Европа.


3. Отношенията на България с Европейския съюз -са най важния комплекс отношения на България с външния свят. ЕС е най големият търговски партньор на нашата страна и най големият пазар на български стоки.Държавите – членки на ЕС са най големият инвеститор в България. Независимо от крайно ниското ниво на преки чуждестранни инвестиции , около 80% от всички инвестиции в България са от държавите членки на ЕС. Няма друга държава или организация с която България да развива подобен вид сътрудничество в сферата на външната политика и сигурността, правосъдието и вътрешните работи както с ЕС. България и европейските общности установяват официални отношения на 9 август 1988 г., датата на която Комисията на европейските общности изпраща своята нота –отговор на изпратената 3 месеца по рано българска нота с предложение да установят официални отношения. През 1990 година е подписана спогодба за търговия, търговско и икономическо сътрудничество. Подписването между Република България и ЕС, европейското споразумение за Асоцииране на 8 –ми Март1993 и влязло в сила на 1 Февруари 1995, поставя основите на постепенната конвергенция между България и ЕС по широк кръг дейности. Характерните особености на европейското споразумение за асоцииране са : 1, България и ЕС създават нова рамка на отношенията си основаващи се на общите ценности, които споделят 2. С европейското споразумение се установява асоциация между България и ЕО 3, Да се осигури подходяща рамка за развитие на редовен политически диалог, което да позволи развитието на тесни политически отношения. 4, Споразумението предвижда постепенно между България и ЕС да се установи зона на свободна търговия.

Право на ес facebook image
Публикувано от: Калина Тодорова


Особености на инвестирането в офшорни юрисдикции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.