Право и нравственост. Правото като етически минимум.

. МОРАЛ, НРАВСТВЕНОСТ И ЕТИКА.

1. Моралът в тесен смисъл като признаваната от определена
социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в
съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия
на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и
чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе
си и нравствеността. Моралните норми като вид социални норми.

2. Нравствеността като съвкупност възгледи за добро и зло,
дълг и справедливост...

3. Етиката като наука за нравствеността и морала.

4. Развитие на морала и на нравствеността - те са
конкретноисторическо и естественоисторическо явление (напр. за
Ленин "нравствено е всичко, което руши старото експлоататорско
общество и обединява трудещите се около пролетариата"). Християнският
морал и общовешките морални възгледи. Няма вечен морал.

5. Характеристика на моралните норми:
5.1. Общи черти с другите социални норми:
а) общи правила за поведение;
б) социален регулатор.
5.2. Спецефични черти на моралните норми:
а) опосредяват поведението на хората "отвътре";
б) не се нуждаят от формално закрепване;
в) не се нуждаят от организирана (държавна принуда)
принуда;
г) действуват чрез оценяване, чрез механизма на
общественото мнение;
д) те са едновременно и социален регулатор, и духовен
фактор;
е) регулират отношения, които не се поддават на
външен контрол;
ж) имат духовно битие като емоционални представи и
чувства.

6. Морални, обичайни и религиозни норми - съпоставка, прилики
и разлики:
а) обичайните норми регулират поведението "отвън", не
се изработват от прилагащия ги, действуват като привички, като навик,
като традиции, като суеверие...
б) религиозните норми:
- в една своя част регулират поведението на
прилагащия ги "отвътре", но само отношението му към бог, а не към
другите хора;