Правото като ценност е въпрос, който е предмет на изследване на науката правна аксиология, която е част от общата аксиология, известна като теория за ценностите. Аксиологията изобщо е наука за ценностите, т.е. за значимостта на идеите, нещата и явленията от материалната и духовната действителност. Подходите при изучаване на правото като ценност също са различни в зависимост от това, дали те се разглеждат на базата на материалното, обективното, позитивното, или разсъжденията почиват на идеалното, духовното, метафизичното. За това този проблем се тълкува и от философията на правото и от юридическия позитивизъм, т.е. от позициите на обективното право. След това кратко въведение, което ни посочва значимостта на правото като ценност, ще преминем към изложението на зададената ни тема.

Ценността на правото се състои преди всичко от въплътените в него ценности, които то закрепва и се явява тяхна обективизация в дадено общество. Чрез него те придобиват характер и на правни ценности, т.е. на онези оценъчни явления /като идеи, идеали, волеви феномени/, които стоят в основата на правния ред и пораждат като идеално основание юридическите норми на правото, съставлявайки тяхна и на другите правни институти цел. Осигурявайки условията за съществуването и развитието на тези метаюридически явления, правото се превръща в средството за тяхното постигане и същевременно самото то се включва в света на ценностите, аксиологира се. В този процес на юредичска аксиологизация някой от най-важните социални ценности, намерили регламентация в законовите норми, се превръщат в правни принципи на демокрацията, хуманизма и либерализма. Така всяко едно от тях от съвкупността