Право и ценности. Право и свобода. Право и принуда.

раздел
ПРАВО И ЦЕННОСТИ


. НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ.

1. Аксиологията:
Аксиологията или теорията за ценностите датира от края на ХХ век. Тя не е самостоятелна наука, а междунаучна област. Тя е теория, свързваща направления в няколко сродни науки, изучаващи ценностно-нормативните явления. Тя търси всеобщото в ценностите и изследва общите принципи на ценностите.

2. Общата теория на правото и аксиологията:
ОТП по начало включва в своя предмет на изучаване и изследването на правните ценности, оценките в сферата на правото, ценностните аспекти на правните норми, критериите за оценяване в правото и др.
Този насоченост на общата теория е довела до създаването на едно ново направление в правопознанието (в ОТП) - правната аксиология. Правната аксиология е едновременно част (направление) в общата теория на правото, и част (направление) в общата аксиология.
Това становище, обаче, не се възприема еднозначно от всички учени, занимаващи се с обща теория на правото. Според Х. Келзен, например, правната наука трябва да се отдели, да се изчисти от аксиологията, тъй като правото като явление нямало нищо общо с ценностите.

. ЦЕННОСТИ И БЛАГА.

3. Понятие за ценности:
3.1. Същност:
Ценности са обърнатите към човека (социалните субекти) неща (явления от обективната действителност). Ценност е явлението от обективната действителност във връзката му с човека (социалните субекти), с оглед на значимостта му за човека (социалните субекти). Ценността на нещата (явленията от обективната действителност) идва от връзката им с човека (социалните субекти), от способностите им да задоволяват негови потребности (законни интереси). Ценността по начало има обективен, а не субективен, характер. Нейните свойства и потребностите обикновено съществуват обективно, предопределени са материално.
3.2. Ценности и оценка:
Същевременно ценностите се определят такива като в резултат на преценка от страна на социалните субекти. Ценности са явления от обективната действителност, които са оценени (осъзнати) от социалните субекти като благо. Ценността е резултативно понятие. Ценността е преценка, резултат от извършване на оценка, краен резултат от приключила оценка. Ценността е субективно мнение. Дадено явление от обективната действителност може да е благо за даден социален субект, но да не се оценява от него като благо, или