Забравена парола?
Начало на реферати

Право


koiАдминистративно право – обща характеристика

Въпрос 1


Административното право е основополагащ правен отрасъл. Основен е в Западна Европа. То има за задача да покаже кои са органите на изпълнителната власт в държавата, как те упражняват контрола, принудата, а също така и как могат да се защитят гражданите.

Административното право спада към публичните права. Като самостоятелен правен отрасъл то се характеризира със собствен предмет и метод на правно регулиране. В предмета на правно регулиране се включват онези обществени отношения, които са свързани с държавното управление в страната. Държавното управление най - общо може да се определи като държавна властническа юридическа подзаконова дейност по общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот.

Методът на административното право е императивен властнически метод, метод на неравенство на страните. В господстваща позиция са органите на изпълнителната власт.

Въз основа на предмета и метода административното право може да се определи като самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от административно – правни норми, които с императивен метод уреждат реда за разгръщане на държавното управление в страната.


Системата на административното право включва два комплекса:

1) административно право – обща част;

2) административен процес.

Всяка от тези части има съответно обща и специална част.


Източниците на административното право като отрасъл са:

  • Конституцията;

  • Закон за администрацията, Закон за държавния служител и много др.;

  • Административно – процесуален кодекс (АПК);

  • Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН);

  • Всички постановления на правителството.


Не са източници заповедите, указите, нормите на морала, обичаите, съдебният прецедент (съдебната практика

Държавно управление

Въпрос 2


Държавното управление е държавна властническа подзаконова юридическа дейност по общото ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот.

Разглеждаме я в няколко насоки:

1) в тесен и широк смисъл

Когато държавното управление като дейност се развива от органите на изпълнителната власт в държавата, говорим за държавно управление в тесен смисъл на думата. Но тъй като и другите държавни органи могат да развиват управленско – административна дейност без тя да е основна за тях, е по – правилно да говорим за държавно управление в широк смисъл.

Пример: Когато президентът (по Конституция е държавен глава) развива управленска дейност , говорим за държавно управление в широк смисъл, а ако говорим за някой министър, то вече става дума за държавно управление в тесен смисъл.


2) държавно управление във функционален и организационен аспект

- функционален аспект – съпоставяме дейността на изпълнителната власт с тази на законодателната и съдебната власт; изпълнителната власт винаги се разпорежда с подзаконови нормативни актове;

- организационен аспект – включва всички административни органи

(Министерски съвет, Министър – председател и др.) и изградените в тяхна помощ администрации.

Съгласно Закона за администрацията всяка администрация се характеризира със следните белези:

  • Структура и длъжности – структурата обхваща дирекции, отдели и сектори, групирани в обща и специална администрация;

  • Персонален състав – държавни служители;

  • Материално – техническа база.

Държавната администрация се изгражда, за да подпомага дейността на държавните органи. Всяка държавна администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.


Само администрациите в изпълнителната власт са:

  • Собствената администрация на Министерски съвет;


  • Министерствата – откриват се и се закриват от Народното събрание (в момента са 21 на брой);

  • Държавните агенции – създават се от Министерски съвет с постановления и са с ранг на министерства (разликата е, че се оглавяват от председател, който не е член на правителството);

  • Държавните комисии – създават се с акт на правителството и са с контролни, разрешителни и разпоредителни дейности;

  • Изпълнителните агенции – пряко подчинени са на Министерски съвет или са изградени към министри; създават се от правителството;

  • Обасни администрации – в помощ на областните управители;

  • Общински администрации.

Централни органи на изпълнителната власт

Въпрос 3


1. Министерски съвет.

Не е типичен за всички държави, не се среща в президентските републики (САЩ), а само в парламентарните и полупрезидентските републики. Избира се от Народното събрание и няма мандат.

Министерският съвет е колективен орган – състои се от министър – председател, вицепремиери (заместник министър - председатели) и министри. Министерският съвет ръководи цялостната вътрешна и външна политика на страната и е върхът на държавната администрация в страната. Той действа по устройствен правилник и заседава всеки четвъртък.

Юридическите актове, които издава са:

  • Постановления – когато приема правилници, наредби или инструкции;

  • Решения – с тях предлага проектоукази на президента и действа на другите власти;

  • Разпореждания.

Три процедури по приемане актовете на правителството:

1) общо съгласие;

2) когато министър – председателя прецени подлага на гласуване акта ( нужно е присъствие от ½ + 1 и съгласие на ½ от тях);

3) на подпис – министър – председателят е длъжен да го подпише после;

Функциите на правителството се прекратяват:

1) след изтичане на мандата (4 г.);

2) предсрочно – ако падне министър – председателя (с оставка или вот на недоверие на цялото правителство).

2. Министър – председател.

  • Политически лидер - обикновено е лидер на партия или коалиция и функциите му зависят от указа на партията;

  • Член на правителството – той е пръв между равни;

  • Едноличен орган с обща компетентност – назначава заместник – министри, координира, контролира.

3. Вицепремиери.

От една страна за министри, а от друга – вицепремиери. Ръководят съответен ресор и заместват министър – председателя. Те издават заповеди в качеството си на вицепремиери и последните се обжалват пред ВАС.


4. Министър.

Може да бъде всеки гражданин с висше образование и неосъждан. Възниква по силата на непряка изборност, клетвен лист и клетва. Прекратява се при изтичане на мандата или предсрочно ( смърт, оставка и др.).

5. Председател на държавна агенция – назначава се безсрочно от Министерски съвет.

6. Председатели на държавни комисии – мандат от 5г.

7. Директори на изпълнителни агенции – мандат от 5г.

- към правителството – назначават се от Министерски съвет;

- към министерство – назначават се от министъра на съответното министерство

със съгласието на министър – председателя.

Местни органи на изпълнителната власт

Въпрос 4


1. Областен управител.

Съгласно Конституцията и Закона за администрацията той се назначава от Министерския съвет безсрочно и е едноличен орган с общи компетентни функции, които са :

  • Следи за изпълнение актовете на изпълнителната власт; актовете за държавната собственост се издават от негово име;

  • Отговаря за изпълнението на кризи, за мобилизационната политика на населението и неговата защита при аварии и бедствия;

  • Дава задължителни разпореждания на директора на полицейските служби;

  • Упражнява юридически контрол за законосъобразност при създаване на административни териториални единици;

  • Упражнява юридически контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното самоуправление като може да отменя директно някои заповеди на кметовете, да върне акт на Общинския съвет или да спре акта и да го внесе в едномесечен срок в съда;

  • Издава заповеди, които могат да се успорят в административен съд.


2. Кмет на община ( район, кметство – разликата е само в бюджета )

Единственият орган, който се избира пряко от населението по мажоритарен принцип. Кандидатът за кмет трябва да е на възраст над 18г., не се изисква висше образование. Мандатът е със срок 4 години като няма ограничение в броя на мандатите. Кметът е с двойно правно положение. Първото му основно качество е, че той е орган на местното самоуправление и е определен като изпълнителна власт в общината. Изцяло изпълнява решенията на Общинския съвет – внася бюджета, назначава секретаря ( Силен ОС  слаб кмет ). Издадена от кмета заповед се отменя от ОС съгласно чл.42 от ЗМСМА. Във второто си качество кметът изпълнява определени държавни функции и действа като административен орган. Кметът има вето и се нарича вето с отсрочващо действие. Актовете на кмета се обжалват пред административен съд.

Право facebook image
Публикувано от: Йордан Иванов Ценов

Административен контрол. Съдебен и комбиниран контрол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.