Правно положение на българската държавата в чужбина и чуждестранната държава в Република България

Държавата е преди всичко субект на международното публично право, но тя може да участва в граждански и търговски правоотношения, т.е. да бъде и субект на МЧП. Това е изразено в редица норми и актове. Например съгласно Кодекса на международната търговия на Чехия държавата има правоспособност и дееспособност. Съгл. същия кодекс сделките, сключвани от органи, представляващи държавата пораждат правни последици пряко за държавата. Не във всяка правна система има такива преки норми, а участието на държавата следва от анализ на закони, правни норми и др. В РБ също липсва изрична разпоредба, но държавата сключва различни граждански сделки с международен елемент.

Държавата е особен субект на МЧП поради принципа на държавен суверенитет, от който произтича независимостта на държавата. Според този принцип една държава не може да се подчинява на друга или на държавен съд. Това е проявление на суверенитета на държавата. Имунитетът произтича от това, че равният няма власт над равният и от други принципи на МПП. Съгласно МПП държавите са суверенно равни и никоя не може да въздейства над друга. В МЧП става въпрос за участие на държавата в равни правоотношения с международен елемент. Принципът на имунитета е изрично предвиден в законите на редица държави. В държавите, които имат кодифицирано законодателство за МЧП (както и РБ), този принцип се извлича от общите начала на правото.

Видове имунитет:

1. Съдебен имунитет: означава неподсъдност на една държава на съдилищата на друга държава. Това значи, че в съда на една държава не може да се предявява иск срещу друга държава или ако такъв иск бъде предявен, той не може да бъде разглеждан.

2. Имунитет срещу предварително обезпечаване: означава недопустимост, дори когато има претенция срещу чуждестранна държава да се предприемат принудителни мерки спрямо нейното имущество, например да се налага запор върху парични средства в банка.

Имунитет срещу предварително изпълнение: означава недопустимостта без съгласие на държавата да се предприемат принудителни мерки за изпълнение на произнесено против нея съдебно решение, например извършване на публична продажба на имуществото на държавата.

Тези 3 вида имунитет са 3 степени, в които правото се съобразява с имунитета на държавата. Имунитетът на държавата се простира върху държавните се простира върху държавните органи и върху имуществото, което е пряко закрепено за държавата. Според международната практика имунитетът на държавата не обхваща имуществото, вложено в търговски дружества. Имунитетът на държавата може да бъда ограничен, но това става само когато държавата се откаже от него. Например в сключени от България договори за търговия и мореплаване се предвижда, че външнотърговските сделки, сключени и гарантирани на чуждестранна територия от търговско представителство на РБ или от друг неин държавен орган и при липса на уговорка за арбитраж или на компетентен съд - споровете ще се уреждат съобразно правото на чуждестранната държава, от неин съд.

Правното положение на чуждестранните държави в РБ е въпрос, който се разглежда от българското МЧП. Липсва изрична разпоредба, но РБ е изразила положително отношение към принципа на имунитета на чуждестранните държави в своята договорна практика. Например в Конвенцията за териториално море и прилежащата зона от 1958г., чл.20 гласи: Правителството на РБ счита, че държавните кораби имат в чуждестранни води имунитет и че мерките, споменати в този член, могат да се прилагат само към такива кораби само със съгласието на държавата, под чието знаме плават.