Правни норми понятие, структура, видове

Правната норма е единично общозадължително правило за поведение, създадено или одобрено от държавата, която гарантира неговото изпълнение => обективното право е система от правни норми. Често вместо правна норма се използва нейният синоним разпоредба. Правните норми са най-малките структурни единици на обективното право, независимо от това, че те имат своя структура и строеж, който включва три елемента:

1, хипотезис условието, при което влиза в сила правилото за поведение

2, диспозиция самото правило за поведение

3, санкция посочва последиците за тези, които не изпълняват правилото за поведение

В съвременото законодателство не се срещат правни норми с тези три елемента.

ви случай: от съображения за икономичност и стегнатост на текста не се посочва диспозицията, но за нейното съдържание трябва да има яснота

ри случай: Голяма част от правните норми не съдържат санкции

ти случай: известна част от правните норми дават дефиниции или прогламират принципи, поради което нямат хипотезис и санкция, а се състоят само от диспозиция

Видове правни норми:

1, Според съдържание:

- регулативни съдържат права и задължения, чрез които се регулира дадено обществено отношение, т.е. чрез тях се осъществява регулативната функция на обективното право

- защитни (охранителни) въвеждат санкции, за тези които не изпълняват правилата за поведение, т.е. чрез тях се осъществява защитната функция на обективното право

- дефинитивни чрез тях се дават определения на понятия и термини в обективното право

- декларативни чрез тях се прокламират принципи

2. Според обхвата на действие:

- общи отнасят се до всички възможни случаи

- специални отнасят се само до определени случаи

При противоречие в съдържанието на обща и специална правна норма се прилага специалната норма.

3, Според необходимостта правоприлагащия орган да прави преценка при положението:

- абсолютни правоприлагащият орган няма право да прави преценка

- относителни правоприлагащият орган е длъжен да направи преценка на определени обстоятелства, преди да наложи нормата

4. Според възможността правнозадълженото лице да избира или не своето поведение

- повелителни (императивни) правнозадълженото лице няма право да избира поведението си

- диспозитивни правнозадълженото лице може да избира поведението си в определени рамки