Начало > Лекции > Обща теория на правото

Правна норма: същност, структура и видове.

Правна норма. Същност, структура и видове.

1. ЗНАЧЕНИЕ НА ТЕМАТА:

1.1. Постановка на въпроса.

Според проф. М. Михайлова за правната норма (ПН) е

писано и дискутирано значително повече, отколкото за

самото право. Х. Келзен признавайки значението на

категорията и явлението "правна норма" нарича своята

теория именно "нормативистична теория". Класическият

позитивизъм директно счита правната норма за емблема

(символ) на правото. Това не е парадоксално, защото

търсенето на истината за правната норма е всъщност

търсене на истината за правото.

1.2. Правна норма и позитивно право.

Позитивноправната норма е съставна част на позитивното

право, а не просто съставна част от правото. Правото

като цяло не е нормативно явление. Нормативност има в

позитивното право, което е само едно от битиетата на

правото, редом с тези като съвкупност от правни

отношения и правни връзки, като идеи, като чувства, като

юридически актове, като институции и пр.

1.3. Правната норма е основна съставна структурна

единица на позитивното право, основна клетка на

организма на позитивното право;

1.4. Правната норма е основна съставна част на правните

институти, правните отрасли и на правните дялове

(материалното, процесуалното, публичното, частното,

вътрешното и международното право).

1.5. Правната норма е част от т. нар. "правни

предписания".

Правните предписания са съвкупност от създавани от

правните субекти юридически задължителни правила за

поведение. Правните предписания са съвкупност от:

а) правните норми (общи правила за поведение, създавани

от държавата), и

б) индивидуалните юридически предписания (индивидуални

правила за поведение), като:

- правоприложните актове (решения, присъди, заповеди и

пр.), и

- реализационните актове (договори, завещания, записи на

заповед и пр.).

2. ФИЛОСОФСКА СЪЩНОСТ НА ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА

Тази същност е двояка, диалектически противоречива и

единна. От философска гл. т. правната норма е: