Раздел VI. Разминаване

Чл. 92. (1) Разминаването е минаване покрай друг участник в движението, който се движи в противоположна посока.

(2) При разминаване водачите са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването не може да се извърши безопасно, водачът, в чиято пътна лента има препятствие или стеснение, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи водачът, за когото тя е по-безопасна.

Чл. 93. (1) При движение по планински пътища и по пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се пътно превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се. Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи:

1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;

2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-тежкото;

3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.

(2) Когато се разминават пътни превозни средства от една и съща категория, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да се придвижи назад, освен в случаите, когато това е по-безопасно за превозното средство, което се изкачва.