Правила и цели на данъчното облагане.

1. Принципи на данъчното облагане

Принципите на данъчното облагане са важно, съществено звено на въвеждането на всеки нов данък и на всяка данъчна реформа Те са съвкупност от правила и предписания, които се вземат предвид при теоретическото обосноваване и практическото адаптиране н данъка. Крайната цел винаги е една - оптимално съчетаване интересите на икономическите агенти (държавата, домакинства и фирмите).

Формулирането на принципите на данъчното облагане е резултат от усилията на изследователите - икономисти и финансисти з дълъг период. Естествено в центъра на всички анализи винаги се поставя името на А. Смит - представител на класическата икономическа школа, който още преди повече от 200 години формулира ценни препоръки за организацията на финансите и данъците. Във връзка с това логично е настоящето изследване да започне с четирите основни принципа, изложени от в неговия труд "Богатството ., народите". Става дума за принципите:

Съразмерност на облагането. Всеки данък трябва да бъде съобразен с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца и да не пречи както на неговото съществуване, така и на участието му. обществения възпроизводствен процес. Държавата е институция, призвана да осигурява реда и условията за развитието на стопанската игра. В този план нейните поданици трябва да участват в издръжката; на правителството в съответствие с величината на техните доходи.

*Определеност на данъка. Данъкът трябва да бъде така организи ран, че за данъкоплатеца да не съществува затруднение при опред ляне на данъчното задължение, начините и сроковете на плащан Определянето, ликвидацията и събирането на данъка трябва да с организира на базата на ясни и точни правила, които да бъдат разби раеми както за данъкоплатците, така и за всеки, който проявявява интерес .

Удобство на данъка. Изисква съобразяване на облагането с възможностите на гражданите да плащат - възможности, зависещи о времето за получаване на доходите заплатите, надниците, възнагражденията, другите постъпления. Събирането на данъка във общия доход например трябва да става в момента на получаването на заплатите, хонорарите, като начинът на плащането не трябва да затруднява данъкоплатците. .Икономичност (евтиност) на данъка. Този принцип има два аспекта. Първият е свързан с изискването данъкът да изземва от данъкоплатците само толкова, колкото е необходимо. Плащането на данъка не трябва да затруднява финансовото състояние на данъкоплатеца. Вторият аспект на икономичността на данъка произтича от потребността събирането на фискалната удръжка да не е свързано с много разходи от държавата. Тук нещата опират до ефективността на данъчната администрация и операциите, които тя изпълнява. По-голямо значение естествено се отдава на първия аспект.

Принципите на А. Смит лежат в основата на повечето от съвременните теоретически обосновки на правилата на данъчното облагане. Много често новите принципи, които се предлагат в една или друга степен, имат връзка с това, което завещава представителят на класическата икономическа теория. На този фон внимание заслужават

принципите:

*Равномерност (справедливост) на данъка. Той има за основа

формулировки, направени от класиците на политическата икономия. Свързан е с виждането, че данъкът трябва да осигури равномерно и справедливо разпределение на разходите на държавата между индивидите. Когато става дума за прецизиране на този принцип, възникват два проблема. От една страна, много трудно е да се определи съдържанието на понятието равенство, тъй като съществуват различни концепции в това отношение. От друга страна, принципът за равенството на практика може да противоречи на принципа за продуктивност на данъка. Независимо от това в теорията се разграничават два

типа равномерност:

- математическа равномерност. Тя намира израз в пропорционалността между доходите на данъкоплатеца и сумата на тяхното данъчно задължение. Тази пропорционалност предполага равенство на всички пред данъка - равенство, което в действителност не може да се получи. Пожеланието за равенство в случая остава само теоретично, тъй като математическата равномерност не се съобразява с финансовото и социалното състояние на облаганата личност. Така например по тази система двама граждани (единият издържа семейство) ще плащат еднакъв по размер данък, но всъщност той ще тежи различно върху тяхното потребление. Това означава, че математическата пропорционалност между данъка и дохода не е справедлива поради факта, че не взема предвид колко членове на семейството се ползват от въпросния доход.

- персонална равномерност, която преодолява в определена степен недостатъците на математическата равномерност. Тя държи сметка за икономическото и социалното състояние на данъкоплатеца. В този смисъл персонален е данъкът, определен според индивидуалното и семейното състояние на данъкоплатеца. Той е противоположност на реалния данък, който се калкулира само в зависимост от стойността на имуществото на данъкоплатеца. Персоналният данък не е пропорционален по отношение на величината на ресурсите на данъкоплатеца, а по отношение на неговите способности да плаща. В повечето случаи равномерността в облагането се постига чрез прилагането на прогресивни данъчни размери.

*продуктивност (ефективност) на данъка. Тя е свързана с Т.нар. рандеман на данъка. Продуктивен е данъкът, който носи колкото може повече приходи по отношение на данъчните разходи (разходите по събирането на данъка). Тук влияние оказват няколко основни фактора."

- универсалност на данъка - изисква данъкът да се плаща от всички граждани върху съвкупността от тяхната облагаема маса;

- икономичност на данъчните разходи, който има връзка с четвъртия принцип на А. Смит;

- неизбежност на данъка - означава, че данъкоплатците не могат да избегнат данъка чрез измама, бягство или прехвърляне;

- невидимост на данъка - изисква данъкът да не се усеща от данъкоплатците и да не събужда тяхната съпротива. Валиден е за косвените данъци;

- умереност на данъчните размери. Тя е свързана с виждането, че всяко нарастване на данъчния размер води до свиване на облагаемата маса (чрез увеличаване на данъчната измама). Умерените данъчни размери могат да носят повече приходи от високите данъчни размери. Повишаването на данъчните размери е предпоставка за намаляването на облагаемата основа.

*Стабилност и еластичност на данъка. Данъкът е стабилен тогава, когато не се влияе от колебанията на конюнктурата. Неговият рандеман не се увеличава по време на подем, но не се и намалява по време на криза - обстоятелство, което в определена степен противоречи на принципа за продуктивността. Всъщност, когато икономиката просперира държавата не среща големи трудности при търсенето на пари. А когато по време на криза тези трудности се увеличават, стабилният данък създава условия за по-лесното й преодоляване.

Стабилността на данъка е израз на отсъствие на реакция на данъчното задължение по отношение измененията, които засягат облагаемата маса под влиянието на икономическата конюнктура. Еластичността на данъка, от своя страна, е израз на съществуването на изменение на данъчните задължения тогава, когато данъчната маса се променя в зависимост от икономическия цикъл. Данъкът е еластичен тогава, когато на нарастването на данъчната основа съответства нарастване на данъчното задължение, независимо дали облагането е пропорционално или прогресивно. Не е трудно се констатира, че повечето от съвременните данъци са еластични - обстоятелство, което отговаря на по-справедливо облагане както от социална, така и от фискална гледна точка. Всичко това означава, че стабилност може да се постигне само чрез фиксирания данък и то в абсолютна сума. В този план, пропорционалните и прогресивните данъци винаги са еластични.

*Неутралитет на данъка. Той има за корен теоретическите постановки на класиците на финансовата наука. Класиците обаче не го формулират, тъй като според техните постановки това е очевидно. За да бъде данъкът неутрален, той не трябва да оказва влияние върху дейността на хората в едно или друго направление. Според класиците неутрален е всеки данък, който няма за цел или за резултат упражняването на въздействие върху данъкоплатеца, за да го стимулира или да му попречи да извърши дадена операция. При съвременните условия се говори за Т.нар. условен неутралитет на данъка, който изисква данъкът върху оборота да бъде неутрален по отношение на машините и съоръженията.

*Данъчен интервенционализъм, който е противоположност на принципа за неутралитет на данъка. Той е свързан с виждането за активната намеса на държавата в икономиката. Данъкът е един от финансовите инструменти на държавата, който й позволява да се намесва в икономическия и социалния живот на икономическите агенти - техника, която е в състояние да стимулира в едно или друго направление националната активност. Успоредно с главното си предназначение (да осигурява пари за държавната хазна) данъкът оказва въздействие върху инвестициите, производството и потреблението. Чрез него може да се стимулира или забави човешката активност в предварително определени направления. По този повод изследванията показват, че може да се разграничи: