Прави всичко така, сякаш е твоята последна битка на Земята

Всичко, което има начало има и край. Тази максима е в сила за всяко едно нещо, случващо се на нашата планета. Нищо не е вечно, просто е въпрос на време да приключи. Хората се делят на два основни типа такива, който живеят всеки момент, сякаш е тяхният последен на Земята и втори тип, които се ограничават в изявите си, чакайки удобен момент, за да се докажат. Но има ли смисъл да чакаме, когото никой не знае какво му готви съдбата? Не е ли по-добре да се раздаваме максимално, за да не съжаляваме в последствие?
Всеки трябва да дава всичко от себе си във всеки един момент, животът е прекалено кратък, за да чакаме подходящият момент за дадено нещо. За да е пълноценен един живот, всеки ден от него трябва да бъде изживян все едно е последен, а всяка битка била професионална или лична проведена на върха на възможностите. Само тогава човек може да е сигурен, че е усмислил живота си и е намерил смисъл на своето съществуване.
Всичко представлява съвкупността от всички неща във нашата вселена.
Глаголът правя има смисъла на извършвам.
Последна нещо, което идва малко преди краят, в смисълът на заглавието преди краят на един човешки живот.
Битка в прекия си смисъл означава сражение или противопоставяне на две или повече враждуващи сили. За нуждите на заглавието обаче използваме преносния смисъл, а именно дейност, с която сме се постарали да сбъднем своите мечти.
Земята е третата планета в слънчевата система, планетата, която ние, хората, обитаваме.
Когато говорим за последни битки, винаги в съзнанието ми изплува образът на Фреди Меркюри. Легендарният вокалист на групата Queen преживява една от най-ужасяващите човешки драми. Притежавайки уникален глас и излъчване, той впечатлява целия свят и го покорява със своята музика. Винаги е казвал, че пее на всеки концерт все едно е последен и може би предизвиква съдбата. Когато разбира, че е болен от СПИН той не го казва официално. Знае колко време му остава и вместо да се депресира или да спре да пее той прави точно обратното. Започва да пее с два пъти по-голяма енергия, раздава се още повече. Едва двадесет и четири часа преди смъртта му официално е подтвърдено, че Фреди е на смъртно легло. Междувреммено той изпълнява най-емблематичната си песен The Show Must Go On или Шоуто трябва да продължи. В текста ясно дава да се разбере, че е намерил смисъла на живота си и е горд с това, което е постигнал. Неговите битки са били концертите на групата, а най-вече последните такива.
Има двама автори, за който обаче може да се каже обратното Джон Роналд Руел Толкин и Марио Пузо. Толкин е писателят създал Властелинът на пръстените. Цял живот твори с пълна сила, в главата му е имало толкова идеи, че в един момент осъзнава, че дори сто години не биха му стигнали да ги пренесе на хартия. Пише по десет часа на денонощие. Когато вижда залеза на живота си решава да нахвърли идеите си под формата на разкази и да ги събере в една обща книга. Макар, че най-големият успех на Толкин е Властелинът, за много хора остава загадката как би изглеждал Силмарилион, ако авторът успява да го завърши. Общо му отнема дванадесет години и му стигат само за пет разказа, макар че самият заявява, че има идеи за още поне петдесет. Жалко, че основният проблем е конфликт с издателя и недосатъчния хонорар предвиден за Толкин от страна на издателската къща. Сигурен съм, че ако беше