Прави каквото можеш с това, което имаш, там където си.
Теодор Рузвелт
Романът Робинзон Крузо на Даниел Дефо надминава по популярност всички съвременни и класически произведения на литературата още в първите години след излизането си през 1719 г. До края на XIX век само в Англия романът се преиздава над 700 пъти. Освен актуалният за времето си сюжет и занимателната фабула, причина за успеха на творбата е и фактът, че за първи път в художествената проза е представен като главен положителен герой обикновен английски буржоа от XVIII век. В очите на тогавашния читател Робинзон въплъщава всички прогресивни добродетели на своята класа: предприемчивост, рационализъм, присъствие на духа и непреклонна воля за успех в живота. Написан във формата на монолог, отразяващ етапите, през които Робинзон преминава в живота си, романът проследява промените в ценностната система на героя и в гледната му точка към едни и същи проблеми. Разказът, воден от 1 л. ед. ч., придобива характер на равносметка на изминатия житейски път.
Избира или приема съдбата си Робинзон Крузо? Господар ли е на живота си или се примирява с обстоятелствата? И едното, и другото е вярно! В началото на романа, напускайки едва 18-годишен родния си дом, той се отказва от спокойния и материално осигурен от родителите му живот. Героят предпочита несигурния, изпълнен с несгоди, изненади и опасности път на приключенията по море. Дръзнал да избере сам съдбата си, той попада след корабокрушение на безлюден остров, където е принуден да се приспособи към конкретните неблагоприятни условия и да се примири с участта си на самотник. Приел съдбата си като даденост, Робинзон е твърдо решен не просто да оцелее, а и да усъвършенства своите способности и умения, които се превръщат в реално основание да изпитва гордост и щастие.Това, което научаваме в началото за героя на историята, е, че е млад човек, изпълнен с мечти и сънища за мачти, вълни, корабни платна, чайки, неизвестни страни..., че е склонен да върши, както сам казва безотговорни постъпки и че е толкова неразумен, че от всички пътища избира най-лошия. Най-лошият път, избран от Робинзон Крузо, се оказва отказът от вслушването в съветите на близките му. На родителите си, подтикващи го към равновесие и спокойно съществуване, младият герой отговаря, че е вече на 18 години и сам ще реши какво да прави с живота си.Той се отправя на път, защото обича неудържимо морето и е въодушевен от идеята да стъпи на непознати земи и да спечели богатство. Авантюристът е олицетворение на универсалния порив на човешката същност да търси граници, за да ги преодолее, за да открие възможности отвъд предела на родителския опит. За 8 години от напускането на родната Англия Робинзон предприема няколко пътешествия по море, които го превръщат в опитен моряк и търговец.