Права и задължения на родителите по отношение на личността и имуществото на децата.

Този въпрос е свързан е един отдавна готвен Закон за защита на детето. Основната цел на този закон е не да повтори Конвенцията за защита на детето, която е ратифицирана от нас, а да уреди механизмите, чрез които да се гарантират правата на децата, визирани в тази Конвенция.

Първо се налага да очертаем кръга на субектите на тези отношения. От една страна това са родителите (лица, по отношение на които е установен произхода на децата - чрез акт за раждане, чрез съдебно решение и чрез осиновяване. На второ място, тези правила се отнасят и за осиновителите, защото при тях възниква връзка, както при произход. Връзката родител-дете не се влияе от това дали родителите са в брак или не.

Другата страна на отношението са децата. Те трябва да са с произход от родителите си или да са осиновени. На второ място, детето не трябва да е навършило пълнолетие. Еманципираните непълнолетни нямат нужда от родителски контрол.

Други субекти на тези отношения са бегло споменати в чл.68(2) СК. Това са вторият баща и втората майка. Те са длъжни не към детето, а към родителя в смисъл да му съдействат при изпълнение на родителските му права. Чл.70 СК споменава за дядо и баба. Внуците са длъжни уважават своите баба и дядо и да помагат. По същество това е една препоръка към децата. Според втората алинея дядото и бабата има право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Всъщност тук правото на внуците да имат контакти с дядото и бабата трябва да е водещо. Именно от интересите на децата трябва да се ръководим, но инициативата за тези контакти по съдебен ред, ако те фактически са невъзможни, ще е на бабата и дядото.

След субектите да видим кои са обектите на тези права и задължения Някои казват - обект са децата. Не е вярно, децата са субекти, а не обекти. Обект са техните блага - личните и имуществените по отношение на които родителите имат определени права и задължения.

Каква е същността на родителските права и задължения? Най-напред трябва да се почертае, че те са уредени като единството права и задължения. Водещата цел е запазване на децата. В учебника на проф.Павлов се казва, че в семейните отношения има отношения на власт и подчинение и наподобявали публичната власт. Категорично не е така - това не е власт, а право на родителя. Всяко право е власт.

Дали са притежателни или непритежателни родителските права? Притежателни са , защото има насрещен субект - детето Относителни ли са или не са? Абсолютни права са, защото имат една насоченост към конкретен субект, но и към всички останали

Родителските права са неимуществени. Осиновяването не бива да се разглежда като прехвърляне на родителските права. За правоприемство не може да се говори.

Това са характеристиките на родителските субективни права.

Задълженията на родителните са спрямо другия субект на отношението детето. Първата особеност, която можем да видим, е че то трудно може да бъде предмет на принудително изпълнение. Има ли иск да накараме родителят да се грижи за детето? Не, пряката принуда е немислима. Другата особеност, е липсата на възможност насрещната страна да изисква, да контролира и да се защити сама. Оттук идва необходимостта от един обществен, държавен контрол Досега такъв орган не е имало у нас. Детските педагогически стаи се занимаваха с децата, нагазили лука.

Всеки родител сам е титуляр при упражняване на родителските права и задължения. В това отношение видяхме, че при осиновяването всеки родител сам дава съгласието си за осиновяване. Това е единственото изключение за отказ от родителски права.