PR-канали за въздействие

ИНТЕРНЕТ

Понятието Интернет все по-активно навлиза в нашия език и живот и почти неусетно ги променя. Най-впечатляваща е разликата при новите компютърни поколения. За тях всичко започва като една игра, която после се превръща в начин на живот. Виртуалният свят със своите реални възможности бързо се превърна във фактор в икономиката, бори се за същото място в битовата сфера на живота, а информацията се движи с непознати доскоро бързина и мащаби.

Всичко започва през 1970 година, когато министерството на отбраната на САЩ поръчва на университета в Бъркли Калифорния съвместно фирма BBN да създадат мрежова поддръжка на разпръснатите по цял свят компютри на министерството. Най-важните задачи в този проект били, да се създаде поддръжка, която:

- работи с различен хардуер;

- работи с различни средства за комуникация, така че да се свърза както с отделни компютри, така и с компютърни мрежи;

- да бъде толкова гъвкава, че автоматично да се реконфигурира в случай на срив.

Свързана с отминалите години на противопоставяне и студена война, последната задача цели да се осигури функционирането на системата, дори и при загуба на големи части от мрежата, например в една ядрена война. Именно това прави днес Интернет. Ако някаква част от мрежата не функционира заради сериозен хардуерен проблем, останалата част просто намира заобиколен път и продължава да работи. Трябва да е ясно, че става дума за система, на която е невъзможно да се дръпне шалтера, т.е. тя не може да бъде спряна. Това я прави неимоверно мощна и влиятелна.

Въпреки че разработката имала военен поръчител, учените от Бъркли успели да се сдобият с правото да разпространяват своя мрежов софтуер. Той позволява да бъдат включвани както отделни компютри, така и цели мрежи. Университетите започнали да изграждат свои мрежи и да ги свързват с други. Така се поставят основите на днешния Интернет.

През 1993 година Тим Бърнърс-Лии* и екип учени от швейцарската лаборатория за изследване на частиците CERN в Женева разработват възможност за обмен на данни чрез така наречения хипертекст. Благодарение на него потребителят се насочва от един към друг документ в своя компютър, след това от компютър в компютър и т.н. Към този софтуер са добавени и възможностите на Интернет. Така се реализира възможността да се получава файл от отдалечен компютър или да се включва към отдалечена система чрез хипервръзките.

Възприет е терминът World Wide Web. В началото тази световна мрежа съдържа само около 50 сървъра. Само след 18 месеца те са нараснали с над 3000 %. Масовата компютризация подпомага разрастването и днес се смята, че в мрежата има над 20 млн. компютъра. Знае се също така, че тя не поставя практически никакви