8. Познавателна насоченост на личността. Интересите и учебната дейност.

Психичната активност на човека към заобикалящата го природа и обществена действителност предполага насочване към значимите за него предмети и явления с оглед на тяхното познаване и овладяване. Такъв именно психичен феномен на насочване на психичната активност на индивида към заобикалящата го действителност в общата психология се означава с понятието интерес. В този смисъл интересът е висша психична функция на личността, която изразява насочеността му към значимите за него предмети и явления от действителността. Като психичен феномен на насочване на психичната активност интересите имат и своята най дълбока физиологическа основа. Тя се представя от безусловния ориентировъчно изследователски рефлекс. Павлов нарича този рефлекс що такое? какво е това. Всеки индивид в осигурен с ориентировъчен рефлекс или инстинкт за първично откриване и насочване към попадащите до него сигнали зрителни, слухови, обонятелни и т.н.

В акта на психичното насочване към съответните стимули започва психичната познавателна активност, както на човека така и на висшите животни. Особеното у човека е това, че психичната насоченост към предметите и явленията на действителността е социално детерминирана. За това способстват две неща езикът и социалното общуване с другите хора. Иначе, общата за висшите животни и човека природна действителност, само у човека е източник на социално детерминирана психична насоченост. И това защото предметите и явленията от обективната реалност за човека са означени с имена, с други думи от езика който вече води до социален тип насоченост(пример: маймуната храна, за човека име вкусови качества, произход). Затова интересът като психологическо понятие изразява социалния тип психична насоченост у човека и за него това е вид висше психична функция.

Всяка дейност детерминира специфично интересите на личността. Тя поставя своя отпечатък върху водещата психична насоченост, а оттам и върху водещата психична активност на индивида.

Учебната дейност се отличава с това, че въвежда обучаваните в предметите на културата, на науката, на изкуството, техниката и по такъв начин създава широка панорама от психична активност на подрастващите. Тази особеност е присъща на учебната дейност. Особен на психологията на обучението е именно това да се създаде насоченост у учащите се към възможно по широк кръг продукти на обществената дейност. Това означава, че психичната насоченост се детерминира и предполага разпредметяване на продуктите на учебната обществената дейност за учащите. Това е психологичната основа на насочеността или на интересите на индивида и по това се отличава насочеността на висшите животни от тази на човека.

Интересите се формират като психични образувания само в условията на най благоприятното взаимоотношение на подрастващите с възрастните. А основният закон на този процес е законът за подражанието.

В учебната дейност имат значение няколко разновидности на психичната насоченост, а от там произлиза класификацията на интересите: 1. случайна (стихийна) насоченост контактите на индивида с предметите от заобикалящата го действителност в преобладаващата си част възникват случайно (непреднамерено). Такъв тип контакти всъщност пораждат и случайната насоченост. Тя има много важно място в широката познавателна активност на човека, в много случаи от случайните контакти с предмети и явления са станали важни открития (на закони). Разбира се за това има значение общата ориентация, нагласа на индивида към изучаване при което