КАКВО Е ПОЗНАВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ?

Ребека О. Бъркли

1. В познавателната практика определяме познавателния мениджмънт като бизнес дейност с три главни аспекта:

• Разглеждане на познавателните компоненти на бизнес-дейностите като начин бизнесът да рефлектира върху всички равнища на организацията , върху стратегията си, политиката си и практиката си..

• Търсене на пряка връзка между организационните интелектуални активи, както експлицитните (записаното знание), така и вътрешното (личното знание как да се прави нещо), и положителните бизнес резултати.

• В практиката познавателния мениджмънт най-често идентифицира и маркира интелектуалните активи в организацията. Той се стреми да създаде ново знание чрез насърчаване на конкуренцията вътре в организацията. От него се изисква да направи корпоративната информация достъпна за всички служители и да разпространява най-добрите практики и технологии чрез изграждане на вътрешни връзки.между отделите и между самите служители.

2. Бизнес стратегии, свързани с познавателния мениджмънт

Добро начало е организиране на форуми, семинари и срещи по познавателен мениджмънт, на които да се разкриват връзките между добре известните мениджмънт стратегии и променящият се и рисков мениджмънт.

Необходимостта да се управлява знанието изглежда очевидна и една дискусия за интелектуалния капитал ще е полезна, но за съжаление само някои бизнеси действат с подобно разбиране.

Когато компаниите предпремат действия, (вече много от тях предприемат) за прилагане на познавателния мениджмънт, тези действия могат да се разпростират от прилагането на технологично раззработени методи за оценка, контрол и разпространение на информацията, до масивни усилия да се промени корпоративната култура и до създаване на нова ценностно знание.

3. Какво е знание?

На практика понятието информациа и знание се употребяват като синонимни, но двете понятия не съвпадат напълно.

Знанието има две основни определения. Първото наистина го определя като система от информации. Те могат да съдържат факти, мнения, идеи, теории, принципи, модели и т.н.

Но знането също се определя като лично състояние на респект и интерес към някаква информация. Тези състояния включват осъзнаване, познатост, разбиране и т.н.

Освен това правим разграничение между два типа знание. Първото е външно, експлицитно, което може да бъде артикулано чрез езика и разпространено между индивидите.

Второто е вътрешно, неформално знание, което представлява личното умение и индивидуален опит и включва индивидуалните вярвания, перспекиви и ценности.

В традиционното разбиране, в бизнеса и организациите, на вътрешното знание често се гледа като на ключов фактор нещата да бъдат направени и да се създадат нови ценности.

Ето защо много често ние наблягаме върху организацията на знанието и върху други подходи, които засилват интернализацията на информацията (чрез опит и действия) и генерират нова знание чрез едно управлявано взаимодействие.

По мнението на редактора на Познавателна практика извъртанията около разделянето на знанието на вътрешно и външно не е от голямо значение. (Мисли