ПОЗНАНИЕТО И ПЪТЯТ КЪМ НЕГО

Известно е, че светът е материален и се развива по обективни закони. Човек притежава способността да отразява вярно действителността, да достига до истината за нея. Но що е познание, що е истина? Какъв е пътят на знанието? Отговор на тези въпроси дава диалектикоматериалистическата теория на познанието, чиято същност ще разгледаме в този и в следващия урок.

Философският спор за познанието и неговото научно решение. Ние познаваме хиляди неща и сме уверени в истинността на знанието.За нас би било абсурдно, ако някой ни каже, че улицата, на която като деца сме играли и по която сега отиваме на училище, е нещо съвсем различно от това, което знаем за нея. Верността на знанието си сме проверили хиляди пъти.

Такава е здравомислещата, материалистическата философия. Но дори тази очевидна за всички ни истина се оспорва от философите-агностици. Те отричат напълно или отчасти възможността светът да бъде опознаван. Срамежлива форма на агностицизъм е скептицизмът, чиито представители се съмняват в обективността на нашето познание.

Абсурдността на агностицизма Фр. Енгелс находчиво разкрива със следните думи: Какво трябва да се мисли за зоолога, който би казал: кучето изглежда да има четири крака, но ние не знаем дали то в действителност няма четири милиона крака, или пък съвсем няма никакви крака? За математика, който най-напред определя триъгълника като фигура с три страни, а след това заявява, че не знае дали той няма 25 страни? Или че 2 х 2 изглежда да е 4?"

Представителите на агностицизма аргументират" своята теза по следния начин. Всеки предмет, всеки процес, например според немския философ Имануел Кант, най-изтъкнатият представител на агностицизма, има две напълно независими части същност и явление. Със своите сетива ние възприемаме звукове, багри, миризми, топлини, форми на предметите, т. е. видимата страна на обективния свят. Но самата същност на битието е непознаваема. Какви са нещата сами по себе си", не знаем и никога няма да узнаем.

Основният порок на това схващане е, че изкуствено разделя дълбоката същност от достъпното за сетивата явление. Наистина знак на равенство между същността и явлението няма. Едно е да наблюдаваме механичното движение, а друго е да узнаем неговата същност като действие и противодействие, отблъскване и притегляне, прекъснатост и непрекъснатост и т. н. Но наблюдението, данните, които получаваме чрез сетивата, са частица от истината за предметите и явленията, нейният начален етап. Като прибавим към силата на сетивата силата на мислещия разум, получаваме знание за същността на реалния свят.

Най-силният, най-неопровержимият аргумент за неверността на агностицизма е практиката. Ако космическият кораб лети, достигайки първа и втора космическа скорост, значи ние добре познаваме законите за движение на небесните тела. Ако социализмът е победил в редица страни (а това е факт, който дори враговете ни са принудени да признаят),значи Лениновата теория- за революцията е обективно, вярно знание. Затова именно практиката е доказателство за верността на съ