ПОЗНАНИЕ, ИСТИНА, ПРАКТИКА

Да опознаваш света, значи да постигаш истината. И не може да бъде другояче, защото познанието не е някаква самоцелна игра на човешкия интелект, а целенасочена социалнообусловена дейност за овладяване на обективната действителност. Затова никак не е случайно, че въпросът за истината винаги е вълнувал хората, а философите от всички епохи и всички школи са изследвали нейната същност, обяснявали са по един или друг начин отношението й към практиката.

Какво е истина? Ще започнем нашия анализ за истината с определението, което научната, диалектикоматериалистическата философия дава на понятието истина". То гласи: истината е вярно знание за обективната реалност. Обратно, заблудата или неистината е погрешно, изопачено отражение, съждение, което не съответства на самите неща и явления.

Да съпоставим два възгледа за обществото: първият социализмът е утопия и никога не може да стане социална реалност, вторият социализмът е неизбежен, закономерен етап във възходящото развитие на обществото. Първото твърдение е неистинно, невярно, защото се опровергава от хода на историята. Второто съответства на обективната реалност и носи белезите на истина.

Реалните предмети или явления сами по себе си не са нито истини, нито неистини. Истина или неистина са образите в съзнанието на човека, в неговите мисли. Поради това, ако се разсъждава повърхностно, истината може да се поставя в пълна зависимост от човека, от познаващия субект. В действителност работата стои другояче. Вярно е, че човек познава света, той е носител на истините и заблудите. Но по своето съдържание истината е обективна. Верният, правилният образ в съзнанието на човека затова е верен, истинен, защото има съдържание, което по думите на Ленин не зависи от субекта, не зависи нито от човека, нито от човечеството". Поради това всяка истина е обективна. Необективни, т. е. несъответстващи на реалната действителност, са заблудите.

Истината е винаги конкретна. Това означава, че нашите съждения запазват обективното си съдържание само по отношение на дадени процеси и явления, от анализа на които са извлечени. Ако се пренесат механически към други процеси и явления, те губят качеството си на обективно вярно знание. Така например съждението Капитализмът е реакционен обществен строй" е вярно само при сравняване със социализма. По отношение на феодализма капитализмът е прогресивен обществен строй, крачка напред във възходящото развитие на обществото.

Диалектика на относителната и абсолютната истина. Нека отново да направим една съпоставка. От философията знаем, че материята е първична, а съзнанието вторично. Това е абсолютна истина. Каквито и открития да прави науката, както и да се изменят нашите конкретни представи за мислещия мозък, необоримо ще остане посоченото философско положение.

Не така стои въпросът с конкретния теоретичен модел, със сегашната представа за структурата и механизма на функциониране на мислещия човешки