Повестта Немили-недраги и драмата Хъшове от Иван Вазов

Повестта на Вазов Немили-недраги е била четена и все още се чете с оглед на верността й с истинския живот, с фактовете, събитията и обстоятелствата /П. Пешев, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.Х, 1884 г./. Миналото обаче не е обект на безпроблемно съхраняване, то подлежи преди всичко на интерпретиране, така че целта на текста е да наложи една интерпретация, която да изрича истината за него.

Ето защо вход към света на миналото са различните му речеви практики. Заглавието на повестта цитира представителното за революционния речник на времето Ботево стихотворение На прощаване, т.е. насочва към един текст, който спори върху интерпретацията. Повестта на Вазов се включва в спора по името и неговия смисъл. Драмата Хъшове изнася името в заглавието си, за да уточни смисъла му в разноречието.

Повестта въвежда революционно-пропагандния език на миналото от дистанцията на настоящето. В срещата на настоящето с миналото значенията на думите и техните употреби трябва да бъдат разяснявани. Повествованието трикратно огражда в кавички думата народен, за да отбележи принадлежността й към речника. Повествователят се държи като преводач-посредник между минало и настояще. От друга страна обаче можем да разпознаем иронията му по отношение на употребата на думата. Думата народен е модна. Измерение на патриотизма са гръмливите или безсмислени надписи по браилските кръчми, изображенията, квалифицирани като много обикновена и първобитна живопис, гръмките прякори. На мода по онова време се оказва определен тип поведение и говорене.

Думата хъш също принадлежи на модния революционен език и се нуждае от разяснения. Проблем на разбирането възниква не само в диахронията минало-настояще, разночетения са налице вътре в рамките на самото минало. Героите на Вазов са немили-недраги преди всичко в неразбирането на своите и чуждите.

Битието на хъшовете и името хъш трябва непрестанно да бъде превеждано и да се самопревежда. Героите, които си дават това име, също се нуждаят от разяснения на значението му, от припомняне/произвеждане на смисъла му. Речта на Странджата може да бъде тълкувана като стратегия по производството на смисъла, по установяване на речниковото значение на думата /...А хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик./ Употребата на съответния език сама по себе си вече огражда територията на хъшовското.

Предоставяйки смисъла, речта на Странджата осъществява трансформацията на устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха във висши същества, родени за страдания, за борба и за слава не като другите смъртни. Благодарение на словото Бръчков успява да види в Македонски, който вече го е обрал на карти, человек благороден, человек голям. Речта на Странджата трансформира модния патриотизъм в чист патриотизъм.

Кръщението на Бръчков в хъшовството се извършва по аналогичен начин чрез употребата на език, различен от този на повествователя. Повествователят и Македонски казват доста различни неща за пристигането на