ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ЛОШОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА НИКОЛЧО

СПОРЕД ВТОРА ГЛАВА НА ПОВЕСТТА МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

Повестта Маминото детенце от Л.Каравелов е написана преди Освобождението. Имайки силно изразен нравоучителен характер , тя е стожер на добродетелта и безпощаден съдник на порока не само за онази далечна епоха, но и в наши дни. И днес вълнува със значимите житейски въпроси, които поставя. Каравеловата творба пренася през времето своите извечни за доброто и злото, красивото и грозното, мъдростта и глупостта. В нея се засягат общозначими проблеми за пълноценното осъществяване на човека, труда и леността, страстта към парите и нравствената деградация на личността, взаимо-

отношенията в семейството, възпитанието на децата, за отговорността, която носи семейството и обществото в изграждането на младия човек.

Повестта ни поставя в едно общество на консервативни порядки, в един без-

деен, безцелен и безсмислен живот .Авторът ни разкрива истината за раждането на духовно осакатени и нравствено покварени личности като Николчо, и посочва виновниците за това.

Каравелов аргументирано проследява пропадането на чорбаджийското чедо още от най-ранното му детство. Николчо минава през много етапи на своята деградация. Главните виновници за пропадането му са неговите родители, особено майката. Криворазбраната родителска обич, чувството за пезпределна власт и умствената ограниченост на Нено и Неновица, безкритичността им, чорбаджийското самочувствие и морал, с които внушават на сина си , че правото е винаги на негова страна, подхранват у невръстния момък усещането му за безнаказаност, господарското му самочувствие и желанието да вреди на по-слабите.

Така Л.Каравелов във втора глава на повестта ни разкрива една голяма истина възпитанието на децата зависи от взаимоотношенията в семейството, обществото, а порокът на зрелия човек се ражда и развива още в детството му, за което са виновни най-вече родителите и обществото- тези, които трябва да оформят духовното начало на личността.

Зад непристъпния зид на господарския дом на чорбаджи Нено протича животът на Каравеловите герои. Неговата реалност остава скрита за хорските очи. В привидния свят на тишина и спокойствие избуяват обаче онези порочни страсти, които общественият морал отрича.

Началната сцена във втора глава затвърждава първоначалната представа за чорбаджия. Използваната перифраза Неновата половин душа, с която е назована чорбаджийката, въвежда проблема за приликата между съпрузите. Неновата алчност и скъперничеството на жена му, стремежът им към